— Кажи ми къде е съкровището — повтори Най.
— Коня — настоя тя, с мъка се изправи на крака и протегна ръка.
Най се подвоуми за момент, после й подаде юздите. Тя се хвана за предния лък на седлото и опита да се качи; едва не падна.
— Помогни ми.
Той постави ръце под обувката й и я повдигна.
— Сега дай пушката.
— Не — отказа Най. — Ще ме застреляш.
— Извади патроните тогава.
— Ще ме превариш. Ще избързаш с коня и ще ми вземеш съкровището.
— Погледни ме. Погледни ме в очите.
Той неохотно вдигна кървясалите си очи към нея. Едва сега тя си даде сметка колко силно е желанието му да се добере до съкровището на Мондрагон. „Пурблъд“ бе превърнал обикновеното увлечение в мания. Дори омразата му към Карсън бе по-слаба от тази жажда да притежава съкровището. Тя си даде сметка, със страх и жал, че пред нея стои един мъртъв човек.
— Обещавам, че няма да взема съкровището — каза тя с почти майчински тон. — Можеш да си го отнесеш цялото. Искам само да се измъкна оттук жива. Не виждаш ли?
Той извади патроните от пълнителя и й подаде пушката.
— Къде — настоя. — Кажи къде е.
От двете страни на седлото бяха завързани два мяха с вода, и двата — пълни наполовина. Тя отвърза единия и го подаде на Най, след това започна да отстъпва с Муерто назад. Маниак или не, той можеше да реши отново да си вземе оръжието.
— Чакай! Не си тръгвай. Кажи ми, моля те…
— Слушай внимателно. Ще вървиш по следите ни петнайсетина километра покрай границата на лавата. Търси мястото, където сме спънали конете, за да пасат. Там, в подножието на планината, ще намериш скрита пещера в лавата. Вътре има извор. На разсъмване слънцето хвърля лъч светлина през входа и в дъното на пещерата се образува сянка с формата на орел. Точно както пише на картата. Задната стена обаче не завършва в пясъка; в основата й започва скрита галерия. Тръгни по нея. Останките на Мондрагон и мулето му са на дъното на пещерата.
Той кимна енергично:
— Да, да, разбрах. — Обърна се към въображаемия си спътник: — Чу ли? През цялото време съм търсил в грешна посока. Мислех си, че планините на картата са Серитос Ескондидос. Как съм могъл… — Обърна се отново към Де Вака: — Значи петнайсет километра в тази посока, така ли?
Тя кимна.
— Хайде — каза той на въображаемия си другар и нарами мяха. — Ще го разделим поравно. Така щеше да пожелае мама.
Той излезе от тунела между скалите и се запъти към вътрешността на пустинята.
— Най — извика след него Де Вака.
Той се обърна.
— Кой е този с теб?
— Едно момче, с което някога играехме.
— Как се казва?
— Джонатан.
— Джонатан чий?
— Джонатан Най.
Той се обърна и забърза сред пясъците. Тя го изпрати с поглед — ръкомахаше оживено, говореше сам със себе си. Скоро нощта го погълна.
Де Вака изчака няколко минути, за да е сигурна, че си е тръгнал. След това слезе и бавно се приближи до Карсън. Той още беше в безсъзнание. Де Вака опипа пулса му: беше слаб, бърз и неравномерен. Тя огледа неохотно раната му. Кръвта му още течеше, но съвсем слабо. Де Вака разхлаби турникета и с облекчение установи, че разкъсаната артерия се е запушила. Трябваше да му осигури помощ, преди да се е развила гангрена.
Карсън бавно отвори очи.
— Гай!
Той обърна поглед към нея, опита се да фокусира.
— Можеш ли да се изправиш?
Не можа да определи дали я е чул. Тя го хвана под мишниците и се опита да го изправи. Той се понадигна, после отново се свлече на пясъка. Тя намокри ръце и наплиска лицето му.
— Ставай — заповяда.
Карсън се изправи на колене, подпря се на здравия си лакът, хвана се за стремето на Муерто и се изправи бавно. Де Вака му помогна да се качи върху седлото, внимателно да не удари ранената му ръка. Карсън залитна, хвана ранената си ръка със здравата, примигна няколко пъти, наклони се застрашително напред. Де Вака го хвана и го изправи. Налагаше се да го завърже, за да не падне.
Отстрани на седлото имаше въже. Де Вака го свали и привърза Карсън за предния лък на седлото. Докато се занимаваше с това, тя си даде сметка, че е гола до кръста. Наоколо обаче нямаше с какво да се облече. Това някак си й се стори много, много маловажно.
Хвана юздите и поведе Муерто към Северната звезда.
На разсъмване стигнаха лагера — стара кирпичена постройка с ламаринен покрив, скрита в тополова горичка. От едната страна имаше сеновал, вятърна помпа, резервоар и няколко полуразрушени обора. Свежият бриз въртеше витлата на вятърната помпа. От обора се чу цвилене, след това залая куче. Скоро на прага на къщата се появи млад мъж с червени панталони и каубойска шапка. Зина от удивление пред гледката: гола до кръста жена, цялата в кръв, която води породист жребец със завързан на седлото мъж.