«Това, което днешните египтолози гордо разказват като история на Египет, в повечето случаи не е нищо друго освен сбор от цитати и части на книги, които изобщо не са убедителни«.
Ако като цяло погледнем към Първата епоха на вече цивилизован Египет, в действителност се получава така, че нито нашите египтолози поотделно, нито археолозите като цяло са в състояние да кажат със сигурност кога е започнала и колко време е продължила тази епоха. Благодарение на съвременните технологии, например изследванията, получени от сателитната разузнавателна техника, днес вече стана възможна рационалната реконструкция на определени исторически процеси. Така ние относително точно можем да заявим, че много отдавна, може би преди 50 милиона години, земите, образуващи днешен Египет, са се намирали още под морската повърхност. Преломи от невъобразим мащаб оформяли тогавашния земен облик и довели до познатите ни днес земни формирования. По времето на този период, наречен «Креда», в Нубия (Етиопия) се отлагат пясъчници, а след тях първите варовици и глинени пластове. След един огромен период земята изплувала, за да бъде отново залята от северния океан. Тези земно-исторически процеси, свързани с мащабни времеви периоди, бавно довеждат до еволюционната фаза на образуване на вековните варовици, които заради намерените в тях вкаменели морски животинки бяха наречени от съвременните геолози «нумолитни варовици». Последвал период, в който се образува падината на Червено море и под въздействието на нагъването на земните пластове от двете му страни възникват планинските вериги на Синайския полуостров и на Източния бряг. Едва по-късно, със завършека на миоцена, днешен Нил оформя своята долина дълбоко навътре в алувиалната почва.
Там, където днес се намира ветрилообразната делта по онова време имало още един Средиземноморски залив, който се врязвал дълбоко в сушата. Към края на плиоцена започва мощно издигане на земните пластове. Когато това се случило, коритото на Нил се напълнило с пясък и пирит, отмити от близките планини и донесени от речните притоци. От тези отмити пластове Нил оформя окончателното си речно корито. Тези бавни процеси днес могат да се видят в стъпаловидните почвени пластове.
Къде обаче остава човекът, построил no-късно египетските пирамиди от тези геоложки пластове?
Според голям брой от списъците на египетските царе началото на Първата епоха на цивилизованото човечество започва преди 23000 години с появата на подобни на джуджета божествени същества, наречени «Птах» (ptah). Както многото предания и намерените пластики показват, съществата «Птах» имали необичайно голям череп, докато телата им, както изглежда, не надхвърляли 140 см. Интересното в преданията е това, че според френския генетик д-р Жомар Люко «древния Адам» бил висок не повече от 140 см. В противоречие на египетските «Птах» — създания френският учен доказа, че «древният Адам» се заселил още преди около 200 000 в Африка и е роднина на африканските пигмеи от племето Ака. Тези резултати освен това бяха потвърдени от университета Йейл в Чикаго и от Харвардския университет в Бостън.
Но какво наистина се е случило преди 200 000 години?
С появата на модерната наука, която на практика се развива успоредно с религията, през вековете се е оформила една пристрастна научна догма, определяща съвременната представа за света и нашия обществен ред. Единствено заради възпитанието и традицията представата ни за история винаги се свързва с идеята за прогреса. Обикновено си представяме, че човешката цивилизация в по-голямата си част е преминала горе-долу така: заражда се в Месопотамия и Египет, още тогава постига високо ниво в областта на религията, изкуството и политиката, за да се разпространи по-късно към Палестина, Сирия и Гърция. Разпадането на Римската империя и категоричният тласък в обратна посока на Средновековието са последвани от настъпването на Ренесанса и преоткриването на Новия свят и от бурен прогрес и «индустриална революция», продължили до 21. век.