Според нея именно преди 5000 години, започвайки да си служи с бронзови предмети, човекът трябва да е създал първата цивилизация, от която впоследствие ние сме се развили до днешната компютърна епоха. Самата Библия приписва на цивилизования човек второстепенна роля по отношение на земно-историческите периоди и фиксира неговата поява само на около 6000 години история. В подобни опити за реконструкция при всички положения не трябва да забравяме мнението на американския археолог проф. Мерил Ънгър:
«Учените също трябва да са изключително внимателни и не трябва да придават неуместен смисъл на оценките на археолозите и техните интерпретации на данните. Че оценките на информациите и заключенията, отнасящи се до археологическите находки, често се оказват субективни, се вижда достатъчно ясно от големите разминавания в мненията на компетентните специалисти в тази област«.
По мнението на нашата наука първите човешки общности, препитаващи се от земеделие и животновъдство на познатите ни днес видове растения и животни, възникват в Близкия Изток, когато придошлото изобилие на вода от топящите се вътрешноконтинентални ледници увеличило влажността на въздуха и количеството дъждове. Така по планините и възвишенията на Близкия Изток увеличената влажност трябвало да е довела до разпространението на горски ландшафти и буйна зеленина, представляваща предвестник на пшеницата и ечемика. Защо обаче човекът изобщо се е занимавал със земеделие, все още остава само предположение. В случая били необходими две неща: първоначално да преустанови странстващото ловуване и събиране, за да започне уседнал начин на живот. После да се е научил да разпознава 12-месечния период, което предполага контролирано измерване на времето. Едва точното преброяване на дните по Луната, може би е довело до знаци, които допълнени от символите на Зодиака, създали система, от която в края на краищата се развила азбуката. Без чувството за време хората със сигурност не биха развили трудоемката работа на земеделеца, защото в повечето случаи щели да чакат цяла година, докато получат годна реколта. В Стария завет този процес е разказан с историята за грехопадението, в която най-първите човеци се осмелили да направят началната крачка в подчиняването на Земята. Първият човек, Адам, похапнал от «дървото на познанието» и съответно Боговете го изгонили от «рая». С този момент, когато Адам се превръща в земеделец, Библията отбелязва Първата епоха. Подобна история присъства и в египетската митология. Древните египтяни наричали «дървото на познанието» «дървото-кезбет», а «дървото на живота» — «дървото-ишед». Обратно на старозаветното «дърво на живота» египетското «дърво-ишед» можело да предизвиква и смъртта на всеки. Така египетските Богове също би трябвало да са произлезли от някакво «дърво». За разлика от Стария завет египетската митология също така разказва, че «много преди строежът на пирамидите» хората се опълчили срещу върховния Бог Ра и избухнал бунт, целящ придобиването на «дървото-ишед»:
«Аз съм онзи велик „mjwe“ (Pa), който разцепи до себе си дървото-ишед в „Iwnw“ (Хелиопол) в онази нощ на борба, когато въстаниците бяха заловени, в онзи ден, когато бяха унищожени враговете на Всевишния«.
Както може да се види от 109-ти афоризъм, 192–195, на Египетската книга на мъртвите, с помощта на придружаващите го лица Ра успява да осуети плана на бунтовниците, но този момент ще разгледаме отново в Глава 5.
Но какво е представлявало това могъщо дърво, което още от праначалото на развитието на цивилизования човек е играло толкова ключова роля? Може би нещо подобно на египетския стълб Джед, който тематично позволява единствено технически интерпретации? Този «предмет», обозначаван от древните текстове като «гръбначен стълб» или «гръбнак», се е намирал първоначално в Хелиопол. Какво казват египтолозите за тази мистериозна вещ?
«По всяка вероятност обяснението е, че първоначално Джед е представлявал един кол, около който спираловидно били свързвани житните класове«.