Едовременно с това обаче египтологът д-р Манфред Луркер признава, че:
«Стълбът-Джед е праисторически фетиш, чието значение още не е открито«.
В древноегипетската столица Мемфис още в старото царство е съществувал специален ритуал, в който «жреците на уважавания Джед» отслужвали «издигането на стълба Джед». Церемонията Джед се празнувала ежегодно през месец Кояк (средата на ноември) и започвала винаги с жертвоприношение, което фараонът дарявал на Озирис, «владетеля на вечността». Богините Изида и Нефтида освен това винаги са рисувани по стените на храмовете коленичили пред стълба Джед, посредством който общували с божеството Озирис.
В коптския текст «Звездното око на Космоса» за Изида и Озирис се казва, че:
«Изида и Озирис бяха изпратени, за да помогнат на света, като научат примитивното човечество на изкуството и техниките на великата култура«.
Това би могло да означава, че през архаичната епоха са съществували поне две различни културни степени. Естествено това е напълно възможно, както днес можем да установим при сравнението на нашето културно ниво с това на пръснатите по земята племена от джунглата, които все още се намират във фазата на неолита (късната каменна епоха). Те съществуват заедно с нас, донякъде без ни най-малка представа за нашите технически постижения. Този факт допуска хипотезата, че е напълно възможно и древните фараони да са контактували с някаква още тогава развита култура. Между впрочем именно в «стълба Джед» фараоните виждали «гръбнака» на Вестителя на културата Озирис. Възможно е в древните времена египетските царе да са имали пред очите си някаква неразбираема технология, която някой божествен персонаж донесъл със себе си, какъвто е случаят и днес с някои Карго-култури, а по-късно са я интерпретирали погрешно. Дори един от синонимите на Птах (ptah) е «уважавания Джед».
Означава ли това, че нашата високоразвита цивилизация не е първата?
Една 3700-годишна плочка с клинопис от Месопотамия описва създаването на човека различно от детайлността на Библията:
«Позволи ми да смеся кръвта и да направя костите. Позволи ми да създам първото същество — то ще се нарича човек«.
Първият човек, който асирийците наричат «Адапа», ни най-малко не се различава от библейския «Адам». По-нататък клинописът дава информация за смисъла и целта на човешкото сътворение:
«Аз искам да създам примитивен работник, той трябва да е в услуга на Боговете, за да им бъде по-лесно«.
Това робско същество било известно и на египтяните, те го наричали «Адепти» и освен това то изначално било надарено с божествена мъдрост.
Дали сходната история за нашето създаване в най-значимите култури е само случайност?
Изследователите на предисторията интерпретират противопоставянето между синовете на Адам — Каин, който бил земеделец, и Авел — странстващ животновъд, като алюзия за внезапно разгорилата се борба за територия на нашата планета. Но и това предание също присъства в текстовете на Месопотамия и Египет, които за разлика от библейските, са написани няколко хилядолетия по-рано.
В Месопотамия предците на Каин и Авел са DU.MU.ZI и EN.MEN.GAL.ANNA., които при египтяните могат да бъдат идентифицирани със Сет и Озирис. Но т. нар. «Приказка за двамата братя» в една по-нова версия на йератическия папирус Честър Бийти отново разказва за конфликта в по-първичния му вариант. Но най-силните доказателства в потвърждение на казаното от Стария завет, когато предците започват интензивно да събират диви житни растения, което впоследствие довело до усядането на ловците и събирачите, по мнението на нашите учени идват от Палестина, където още около 14000 години пр. Хр. се издигали малки села от кръгли каменни постройки. Обитателите от каменната ера на тези селски общности обаче първоначално живеели от лов на газели и сравнително по-късно — от отглеждане на газели. Впоследствие първите хора започнали да използват в стопанствата си двузърнест лимец — див вариант на пшеницата, който редовно събирали. В южна Палестина освен газели се отглеждали и кози. Оползотворявайки добре пасищата, те впоследствие се разпространили из целия Близък Изток в типичната за тях «номадско-владетелска» форма. Вероятно в областите около Саргос в Месопотамия още към 9000 година пр. Хр. са били стопанисвани овце и към тях скоро били прибавени други животни, източници на месо: около 8000 година пр. Хр. в днешна южна Турция — свинята, и около 7000 година пр. Хр. в егейските земи — говедата. Освен на месо животните били източници на мляко, вълна и тор за нивите.