«Казват, че тя била гробница на хетера, построена й от мъжете с които е била«.
Изглежда, че през цялата човешка история любимото занимание на предводителите било забраняване на знанието и погубване на всеки медиум, който би могъл да каже нещо за него. И вече придобито, пълноценното знание всъщност преднамерено е изоставяно насред пътя, така че само малки части от него успяват да си пробият път до нашето време. Например папа Григорий I Велики, който упражнявал своя пост от 530 г. в продължение на 14 години, заповядва да бъде разрушена цялата библиотека на храма на Аполон в Паладий. Най-старото документирано унищожение от подобен род, за което знаем, е извършено между 246 и 221 година пр. Хр. от Ши Хуан-ди, първият китайски император. През 213 г. пр. Хр. министър Ли Цу убедил своя император да изгори всички налични книги в завоюваните държави, които нямали никакво практическо приложение в смисъла на централизираното управление. При това императорът заповядал да бъдат убити 460 учени, които искали да се противопоставят на заповедта. Но и скоро изтърколилият се 20. век беше пълен с умишлените унищожения на наследство, както показват действията на Мао, Сталин или Хитлер. Въпреки че Хайнрих Химлер структурира своето SS по образеца на средновековния рицарски орден, тъкмо помощниците на Хитлер — такива като Йозеф Гьобелс — били тези, които през 1933 г. прибягнали до книжната клада в Берлин единствено, за да унищожат части от древни документи. Тъй като първоначално нацистките водачи се увличали по окултизма, християнският свят на Третия райх трябвало да бъде преоформен наново според германската представа. В други (отделни) случаи това били наследници, които фалшифицирали завещани архиви, но и отделни учени, които се опитали да вместят резултатите в собствената си научна дейност. Затова всъщност не трябва да се учудваме, че много от определяните като западна мъдрост идеи, в действителност произхождат от древен Египет. И днес повече не трябва да се съмняваме, че египетската научна традиция твърде рано е разполагала със знаещи и мъдреци, които още в своето време са постигнали грандиозни неща. Например египетския мъдрец Хеси («Ири»), който произхождал от Третата египетска династия и който едва ли е известен на някого днес, бил благославян дълго време след смъртта си заради извършените от него велики дела и медицински чудеса. За лекуване на «хемороиди» напр. този свещеник за пръв път създава лекарството «bm», което прославили като «пазителят на ануса»…
Името на египтянина означава «двойно благословен». Съгласно своята титла Хеси служел на Мехит — древна богиня-лъвица, която подобно на Сехмет покровителствала древноегипетското духовенство. Титлата му «най-големият от десетте Върховни египтяни» вероятно се отнася до «десетте съдии», които представлявали върховния древноегипетски съд (сравним с германския конституционен съд в Карлсруе) под опеката на богинята Маат.
Както излиза от откритата в Гиза през 1926 г. от проф. Херман Юнкер релефна колона, Хеси вероятно е бил свещеник, лекар, съдия и не само това. Духовенството, към което принадлежал, се наричало «hemu-Netjer» («хему-Нетер — Прислужници на боговете»), които най-малкото били директните «посредници» на фараоните за тяхната мистериозна божественост. Както разбираме от папируса Абусир, особената йерархия на това древноегипетско духовенство имало пирамидална структура, на чийто връх стоял висшият жрец. Висшият жрец на Птах[3] от Мемфис съответно бил наричан «Великия главен на Артизана». Висшият жрец на Атум[4] съответно бил наричан «Този, на който е позволено да вижда Великия Бог», а висшият жрец на Ра бил наречен «Този, който е велик във виждането».
Най-нисшата каста на тази властова структура съставлявали Уеб-жреците, които наричали «Обединените». На по-горното стъпало следва неотменимият пост на херихеб, които били «Собствениците на книгите на Тот». Затова хери-хеб били обозначавани като четящи жреци, докато древните гърци ги наричали просто «крилатите» («Pteroforoi»). Днешните египтолози обясняват произхода на понятието с двете пера, които египетските висши свещеници носели на шапките си. Вероятно римската представа за «Меркурий» също се базира на тази стара египетска традиция. Хери-хеб бил архетипният египетски жрец с гладко обръсната глава и загърнат с леопардова кожа. Тези свещеници изпълнявали централна роля във всички държавни церемонии и мистерийни игри. Те били посвещавани като притежатели и пазители на духовното знание в «къщата на живота», за разлика от по-ниско стоящите свещенослужители, които имали само литургични задължения.
3
Птах (pth) в египетската митология е бог на град Мемфис; култът към него е с общоегипетски характер, разпространен е също така в Палестина, Нубия и Синай. Изобразяван е като човек, плътно обгърнат в своята мантия, който държи в ръцете си жезъл бел. прев.
4
Атум (itmw) в египетската митология е бог на слънцето, демиург, оглавяващ хелиополната енеада (деветте богове), изобразяван като човек с двойна корона на главата — бел. прев.