Фил поклати глава.
— Трябва да погледнеш звяра в очите, за да може да го опитомиш. Повярвайте ми, знам това.
— Разбирам какво имаш предвид — отец Андрю подаде ръка. — Благодаря ти, Фил.
Мъжът се здрависа със свещеника.
— Пак заповядайте.
Отец Андрю се запъти обратно към залата за съвещания, но се спря на вратата.
— Има още едно нещо. Аз… колебая се дори да го спомена. Ти вероятно вече знаеш за правилата относно настойничеството и като се има предвид, че вие двамата сте от съвсем различни видове…
— Какво имате предвид, отче? — попита Фил.
Свещеникът свали очилата си и ги прибра в джоба си.
— Сигурен съм, че няма нужда да го чуваш, но един настойник никога не трябва да става прекалено… обвързан с клиента си.
Мамка му! Фил внимаваше много да не покаже никаква емоция, въпреки че вътрешно виеше. План А отиде по дяволите. Дотук с превръщането на гнева на Ванда в прекрасна експлозия от страст. Той трябваше да се насочи към план Б.
Нямаше план Б. Мислите му изобщо не бяха излизали от спалнята. Свещеникът бе прав. Той беше животно.
Отец Андрю се усмихна извинително.
— Сигурен съм, че това няма да бъде проблем за теб. Вече си показал, че можеш да спазваш това правило, докато си бил охрана на Ванда. Ще се видим в петък — каза той и влезе в залата.
Фил се вгледа в затворените двойни врати. Отново, мамка му. Ето че отново бе обхванат от страст по една красива вампирка. И тя отново бе забранена.
Ръцете му се свиха в юмруци. Сега бе Алфа вълк, един от най-могъщите свръхестествени същества на земята. Ако искаше някоя жена, никой свещеник нямаше да го спре. Никое тъпо правило нямаше да застане на пътя му.
Той винаги беше чувствал връзка с Ванда. Тя никога не бе пасвала в харема на Роман, както той не се бе вписал в глутницата на баща си. Докато другите момичета от харема се суетяха, опитвайки се да привлекат вниманието на Роман, Ванда още от самото начало бе дала да се разбере, че тя не отговаря пред никого. Беше самотница като него.
Въздишайки, Фил тръгна надолу по коридора. Отец Андрю беше прав. Тя се нуждаеше от разбирането и състраданието му. За нещастие, най-силните му чувства към нея в момента бяха страст и гняв.
Той беше умиращ от глад деветнадесетгодишен студент, отчаяно опитвайки се да си проправи път в колежа, когато Конър го бе наел. Би се примирил с всичко, ако това му помогнеше да запази работата си, която бе добре платена и вървеше с безплатна стая и храна, позволяваща му да завърши образованието си. Беше се примирявал с много. И всичко идваше от Ванда. В продължение на пет дълги години тя го тормозеше със своето „невинно флиртуване.“
Фил се бе постарал да не й обръща внимание. Вампирите му бяха приятели — даже повече като семейство, след като баща му се бе отказал от него, когато бе осемнадесетгодишен. Нямаше връщане назад. И с времето беше научил колко ценен е за вампирите в борбата им срещу Бунтовниците. Той защитаваше не само приятелите си вампири, но и целия свят.
Прокара картата си през вратата на офиса на охраната и постави длан върху сензора за отпечатъци. Имаше нови мерки за сигурност, напомнящи му в колко голям проблем се бяха превърнали Бунтовниците през последните години. Индикаторът светна в зелено и вратата се отключи, позволявайки му да влезе в офиса.
Хауърд Бар, началникът на дневната охрана, седеше зад бюрото и наблюдаваше стената с монитори, свързани с охранителните камери. Заради съвещанието на сборището Хауърд работеше до късно. Пред бюрото бе седнал Финиъс МакКинли, млад чернокож вампир от Бронкс. По-рано, когато Фил пристигна, мъжът бе на обиколка, затова не го бе видял.
— Какво става, вълчо? — Финиъс се изправи и вдигна ръка за поздрав. — Дай една космата лапа.
Фил перна ръката му.
— Как са нещата, доктор Фанг?
— Не мога да се оплача — отвърна Финиъс.
— Искаш ли поничка? — Хауърд бутна кутията през бюрото.
— Не, благодаря ти.
Фил поклати глава, усмихнат. Хауърд Бар винаги имаше кутия с понички подръка и сякаш никога не качваше килограми. Сигурно имаше нещо общо с метаболизма му на мечка.
Финиъс седна обратно в стола си.
— Е, тук ли те разпределиха сега?
— Да.
Фил се радваше да бъде отново в Ню Йорк, където можеше да е по-полезен във войната с Бунтовниците. Беше дошъл по-рано през лятото, за да помогне на друг служител на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс, Джак, да спаси годеницата си, която бе отвлечена от Бунтовниците.