— Какви са заповедите ни?
— Ние оставаме тук — обясни Конър. — Роматех все още е главната цел. Ако Касимир реши да си отмъсти за клането в ДВК, знае, че винаги може да намери няколко врагове тук.
— Трябва да сме особено внимателни по време на годежното парти — каза Джак.
— Да. Всички ще сме на смяна тази вечер. Някакви въпроси? — Когато никой не се обади, Конър продължи. — Добре. С малко късмет, Касимир ще бъде унищожен скоро и ще бъде избегната нова вампирска война.
Джак погледна към монитора, на който се виждаше краят на срещата на сборището.
— Трябва да говоря с Шана относно партито. Ще се видим по-късно.
Той забърза към вратата.
— Финиъс, ще се убедиш ли, че всеки, присъстващ на срещата, си е тръгнал? — попита Конър. — Не искаме никой да обикаля из сградата.
— Разбрано. — Финиъс се забърза към изхода.
— Хауърд, провери дали Шана и децата се нуждаят от превоз до вкъщи — нареди Конър.
— Да, сър.
Хауърд се запъти към вратата.
— Фил, ти си свободен до края на нощта. — Конър седна зад бюрото и се зарови из някакви документи. — Радвам се, че се върна, момко.
— Аз също.
Фил приключи с кафето си и върна празната чаша на бюфета. Като дневна охрана се очакваше от него да спи през нощта, за да застъпи на пост през деня. Обикновено спеше в градската къща на Роман в Горен Ийст Сайд. Финиъс и Джак щяха да се върнат там малко преди изгрев, за да изпаднат в мъртвешкия си сън.
— Лека нощ. — Фил се запъти към вратата.
— Лека нощ. О, чудех се… — Конър го изгледа любопитно. — Видях на мониторите, че говореше с Ванда по-рано, преди да се телепортира.
Фил се спря с ръка върху дръжката на вратата.
— Тя беше малко разстроена.
— Естествено, че е била разстроена. Трима от бившите й служители я съдеха. Знаеш ли какво е решил Роман?
— Той настоя тя да премине през още един курс за справяне с гнева.
Конър изсумтя.
— Все едно това ще помогне. Откакто познавам Ванда, тя винаги е била гневна.
— Колко дълго е това? — попита Фил.
— Откакто Роман стана Господар на сборището и наследи харема през 1950-та.
— Значи, вече е била част от харема? Трябва да се е присъединила към него, когато на власт е бил предишният Господар.
— Да. — Конър кимна. — Защо се интересуваш толкова?
— Съгласих се да й бъда наставник.
Конър повдигна вежди.
— Защо би направил това?
Фил сви рамене.
— Някой трябваше да го направи.
Конър го изучаваше един миг, след това прехвърли поглед към мониторите.
— Оставила е колата си на паркинга.
Фил хвърли поглед към монитора, показващ паркинга.
— Коя е нейната кола?
— Черният корвет. Ключовете са в мен.
Сърцето на Фил трепна в гърдите му. Можеше да я види отново тази вечер.
— С радост ще й я върна.
— Ако й трябва, може да се телепортира обратно за нея. Официално не си на работа.
— Но аз мога да я закарам на път към къщата на Роман — настоя Фил. — Наистина нямам нищо против.
Конър извади ключовете от спорана си.
— Вероятно е в клуба си.
— Знам къде е.
Конър му подаде ключовете.
— Внимавай, момко.
Фил изсумтя.
— Знам как да шофирам.
— Не говорех за колата.
— Знам какво правя.
Конър се намръщи след него.
— Така разправяха всички.
Глава 3
Въпреки че Фил знаеше за нощния клуб на Ванда, никога не беше влизал в него. Входът на „Палави дяволи“ бе скрит в края на една тъмна алея, за да не могат неподозиращите смъртни да се натъкнат на мястото.
Огромен охранител стоеше на пост пред тъмночервена врата. Ноздрите му се свиха, когато подуши въздуха. Фил знаеше, че няма обичайната за смъртен миризма. Тъй като повечето вампири не знаеха за шейпшифтър, те не осъзнаваха значението на разликата в миризмата. Просто си мислеха, че е странно миришещ смъртен.
— Мястото е затворено — изръмжа пазачът. — Разкарай се.
— Тук съм, за да се срещна с Ванда Барковски.
— Познаваш Ванда? — Охранителят отново подуши въздуха и малките му очи се присвиха. — Странна птица си.
— Нищо подобно — Фил показа картата си от МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс, знаейки, че вампирът може да вижда в тъмното. — Връщам колата на Ванда. Тя я остави в Роматех.