Охранителят все още го наблюдаваше с подозрение.
— Все пак ще трябва да те претърся.
— Добре.
Фил вдигна ръце на височината на раменете си, за да може вампирът да провери тъмносинята му риза и панталоните с цвят каки — униформата на МакКей за служителите, които не носеха килт.
— Какво е това? — мъжът потупа джоба на панталона му.
— Верига. Сребърна.
Охранителят отдръпна ръката си. Поколеба се, след това попита:
— Не възнамеряваш да я използваш върху някой, нали?
— Не — усмихна се Фил, разбирайки затруднението на охранителя. Вампирът не можеше да конфискува веригата, без да се изгори. За щастие на Фил, среброто можеше да му навреди само вътрешно, като сребърни куршуми. — Можеш да се обадиш на Конър Бюканън в Роматех, ако искаш да ме провериш.
Охранителят просто сви масивните си рамене.
— Просто ще те държа под око. — Той отвори вратата. — Влизай.
Фил моментално бе атакуван от висока музика и червени и сини лазерни светлини, шарещи из обновения склад. Щом очите му се приспособиха, той забеляза, че сцената бе празна. Танцьорите сигурно бяха в почивка.
Група вампирки танцуваха на дансинга. Няколко вампира стояха на масите и пиеха Кървава бира, върху която имаше розова пяна, докато гледаха как жените танцуват. Очите им се присвиха, когато го забелязаха. Конкуренция.
Той огледа голямата зала, но не забеляза Ванда. Охранителят стоеше на вратата, наблюдавайки го. Той разпозна жената зад бара. Кора Лий Праймроуз, бивш член на харема на Роман Драганести. Тя бе сменила роклята си с кринолин на южна красавица с по-модерен тоалет — прилепващи по бедрата й панталони и блестящо горнище, вързано зад врата.
Тя го погледна отново, щом седна в един от столовете на бара.
— Фил? Ти ли си това? — извика тя сред силната музика. — Вси светии, не съм те виждала от векове.
— Здрасти, Кора Лий. Изглеждаш страхотно.
— О, благодаря ти. — Тя преметна дългата си руса коса през рамо, кикотейки се. — Искаш ли нещо за пиене? Имаме няколко смъртни питиета като бира.
— Ще взема една.
Той се изправи, за да може да извади портфейла от задния си джоб.
— Не, не. За сметка на заведението е. — Тя го погледна с флиртуващ поглед, докато пълнеше чашата му. — Вси светии, добре си пораснал през годините.
— Благодаря ти. — Той седна отново на стола. — Ванда тук ли е?
Въздишайки, Кора Лий остави бирата пред него.
— Трябваше да се досетя, че си дошъл да видиш нея. Начинът, по който тя говореше за теб, милостиви боже, бяхме скандализирани.
Той едва не се задави с първата си глътка от бирата.
— Защо? Какво е казала?
— Какво не е казвала… Заявявам, че тя описваше всяка част от мъжествената ти физика като се почне от главата, та чак до петите — усмихна му се Кора Лий закачливо. — Беше доста поетична, що се отнася до задника ти.
Фил отпи още от бирата си.
Кора Лий забърса бара, все още усмихвайки се.
— Винаги е твърдяла, че си падаш по нея.
Ръката му се стегна около чашата.
— Така ли?
— Според Ванда, тя може да те накара да направиш всичко, което пожелае, като тренирано малко кутре.
Той изпи последната глътка бира и тръшна чашата на бара.
— Къде е тя?
Кора Лий посочи към няколко врати на задната стена.
— Първата е офисът й.
— Благодаря. — Фил стана от стола си.
— Не забравяй да почукаш — предупреди го Кора Лий. — Танцьорите са там. Може да се получи неловко, ако просто нахлуеш.
Той се скова.
— Защо? Какво прави с тях?
Кора Лий сви рамене.
— Обичайното. Лично проверява костюмите и танцьорите, преди да излязат на сцената. Качествен контрол, нали разбираш.
Фил стисна челюсти.
— Не думай.
— О, така е. Веднъж влязох и Терънс подскачаше наоколо гол. — Кора Лий се изкикоти. — Ванда му каза да си сложи един чорап.
— Разбирам — изръмжа Фил.
Докато вървеше към офиса й, музиката спря. Със свръхразвития си слух той дочу гласа на Ванда през вратата.
— О, боже мой, Питър, огромен е!
— Не ме наричат фринца на Пекърс напразно — похвали се мъжът.
— Не можеш да го пуснеш на сцената с това — протестира друг мъж. — Ще ни направи да изглеждаме малки.
— Вие сте по-малки от мен — настоя Питър.
— Не сме! — извика трети мъж.
— Успокойте се! — Гласът на Ванда прозвуча развълнувано. — Питър, радвам се, че се върна да танцуваш за нас, но това — това е прекалено много. Трябва да разкараш няколко сантиметра.