— Костюм за танци. За Фреди Пожарникаря. Това е личният му маркуч.
Конър захвърли прашката, сякаш беше в пламъци и продължи претърсването на чантата й. Извади друга блестяща прашка в телесен цвят с изкуствен бръшлян, увит около чорапа.
— Страхувам се да попитам…
— Темата ни през август е „Горещата Джунгла“. Бомбастичния Терънс ще изпълни ода за Тарзан. Ще се люлее през сцената на лиана, докато се съблича.
Конър метна мъжката прашка на масата и продължи с проверката си.
— Тук наистина прилича на проклета джунгла — каза той и извади лиана с големи листа.
— Горещата джунгла е като силно заразна треска — обясни Ванда с дрезгав глас. — Сигурна съм, че може да открием някое смокиново листо с твоя размер.
Конър я погледна намръщено.
— Добре де, листо от банан тогава.
Изсумтявайки, той освободи ключовете на колата й от купчината лиани и ги пусна в спорана1 си.
— Ей… — възпротиви се тя. — Ще ми трябват, за да се прибера вкъщи.
— Ще ти ги върна след срещата — каза той и върна нещата обратно в чантата й. — Срамно е вампирите да се обличат — или по-точно казано, да се разсъбличат така публично.
— Момчетата се забавляват. Хайде де, Конър. Никога ли не ти се е искало да си свалиш дрехите пред някои красиви момичета?
— Не. Прекалено съм зает да опазя Роман и семейството му живи. Ако не си забелязала, сме на ръба на война с Бунтовниците. И ако не си чула, лидерът им Касимир е някъде в Америка.
Ванда потисна едно потръпване.
— Знам. Миналият декември клубът ми бе нападнат.
Онази нощ някои от най-близките й приятели едва не загинаха. Тя се опита да не мисли за това. Ако го направеше, тези мисли щяха да разбудят по-големи и ужасяващи спомени, а тя нямаше никакво намерение да ги разкрива. Животът в „Палави дяволи“ бе обикновен и хубав, в клуба танцуваха прекрасни мъже в оскъдни костюми, а литрите с Кървава бира можеха да накарат и най-хладнокръвните вампири да се чувстват сгрети и дружелюбни.
Всяка нощ можеше да минава без болка, стига тя да се съсредоточи върху работата си и да държи миналото си здраво заключено в металния ковчег. Дните бяха още по-лесни, защото мъртвешкият сън бе безболезнен и без кошмари. Тя можеше да продължава така с векове, ако хората просто я оставят на мира.
Конър я погледна съчувствено.
— Иън ми каза за нападението онази нощ. Заяви, че си се била смело.
Тя се въздържа да не стисне зъби. Не бе полезно за кучешките й зъби. Сграбчи чантата си и я метна на рамо.
— Е, каква е работата? Колко съм загазила?
— Ще разбереш — Конър посочи към двойните врати вдясно. — Ще те заведа до залата, където се провежда срещата.
— Не, благодаря. Знам пътя.
Ванда мина през вратата и се запъти надолу по коридора, а токчетата на ботушите й тракаха по лъснатия до блясък мраморен под.
Неприятната миризма на препарата за почистване не можеше да прикрие напълно апетитния аромат на кръв. Смъртните работници на Роматех произвеждаха кръв цял ден. Тази кръв се разпращаше открито по болници и кръвни банки, а тайно на вампирите.
Роман Драганести беше създал изкуствената кръв през 1987 година и в последвалите години бе изобретил Вампирската фюжън кухня. През седмицата вампирите, които работеха за Роматех, приготвяха прекрасни напитки като Шококръв, Кървава бира, Криски или Кръв лайт за тези, които прекаляваха с удоволствията. Смесената миризма на всички тези напитки се носеше из въздуха. Ванда пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си.
Свръхразвитият й слух долови звук на статично пращене. Тя погледна назад и видя Конър да стои до двойната врата. Наблюдаваше прогреса й с уоки-токи в ръка. Да не би да подозираше, че може да избяга? Беше дяволски изкушаващо да се телепортира до паркинга и да притича до черния си корвет. Нищо чудно, че конфискува ключовете й. Винаги можеше да се телепортира направо вкъщи. Но те знаеха къде живее и къде работи. Нямаше измъкване от закона на сборището.
Естествено, само вампири, които пиеха синтетична кръв, признаваха Роман Драганести като Господар на сборището на вампирите от Източното крайбрежие.
Щом наближи залата, стъпките на Ванда се забавиха. Ако Роман имаше някакви оплаквания от нея, защо не се срещнаха насаме? Защо я унижаваше пред останалите големци в сборището?
Дочу лекия акцент в гласа на Конър от другия край на дългия коридор.
— Фил е пристигнал? Добре. Дай ми да говоря с него.
1
Споранът представлява кожена торбичка, която е част от традиционното шотландско облекло. — Б.р.