Фил? Ванда се олюля на високите си токчета. Фил Джоунс се бе върнал в Ню Йорк? Последно бе чула, че е в Тексас. Не че я интересуваше. Той бе просто един смъртен. Но невероятно красив и интересен смъртен.
Бе прекарал пет години като член на дневната охрана в къщата на Роман, където тя живееше с останалите от харема. Повечето от смъртната охрана смятаха харема за група глупави безименни, неживи жени, свързани с истинската им задача — Роман Драганести. Бяха преценили, че по стойност се намират след картините на Роман и безценните му антики.
Фил Джоунс беше различен. Той бе научил имената им и се беше отнасял с тях като с истински хора. Ванда се бе опитала да флиртува с него няколко пъти, но Конър, старият мърморко, винаги бе слагал край на това. Фил беше спазвал правилото за необвързаност и се бе държал настрана — което беше лесно, защото обикновено той бе или във вечерното училище, или спеше, когато тя бе будна; а тя беше мъртва през деня, когато той бе буден.
Дори и така, Ванда подозираше, че той си падаше по нея. Или така й се искаше. Животът в харема бе толкова скучен, че понякога Фил изглеждаше интригуващ.
Но сигурно си бе въобразявала всичко това. Вече три години бе свободна от харема и през това време Фил не си направи труда да я посети.
Тя спря, за да чуе, когато гласът на Фил се разнесе от уоки-токито. Не можеше да разбере думите, но звукът отекна през нея с изненадваща сила. Беше забравила колко секси е гласът му. Да върви по дяволите, Ванда си мислеше, че той е приятел. Но е била просто част от работата му, беше я забравил лесно, след като бе минал на следващата задача.
Ванда се протегна към вратата на залата, когато изведнъж тя се отвори. Отскочи назад, за да не бъде прегазена от жена с огромен бюст и един оператор. Ванда разпозна жената на мига. Корки Кърант бе водеща на предаване за знаменитости от Дигиталния вампирски канал, наречено „На живо с неживи“.
— Отхвърлям присъдата! — извика Корки, обръщайки се да хване вратата, преди да се е затворила. — Ще отнеса въпроса до Върховния сборищен съд!
— Решението ми е окончателно — гласът на Роман звучеше твърд, но отегчен.
— Ще чуеш за това в шоуто ми! — Чак сега Корки забеляза Ванда. — Ти! Какво правиш тук?
Ванда трепна, когато операторът обърна камерата си към нея. По дяволите! Сега щеше да свърши в шоуто на Корки.
Усмихна се колебливо към камерата.
— Здравейте, приятели вампири. Отивам на събранието на сборището. Винаги ги посещавам. Това е наш обществен дълг, нали знаете.
— Стига с глупостите — отряза я Корки. — Дошла си да злорадстваш. Но няма да сваля иска си срещу теб, без значение какво казва Господаря на сборището.
Ванда не спря да се усмихва за пред камерата.
— Не може ли всички просто да се разбираме?
— Трябваше да помислиш за това, преди да ме нападнеш! — изпищя Корки.
Вярно. Инцидентът от миналия декември в клуба. Ванда бе прелетяла над масата, опитвайки се да удуши Корки Кърант. След цялата бъркотия, която бе последвала, тази малка злополука беше изглеждала незначителна. Беше я подминала като поредното дребно спречкване. Ванда бе имала много такива през годините.
Обърна се към камерата с издаващо много чувства изражение.
— Това бе ужасно недоразумение, но всички ние може да сме благодарни, че нашата мила Корки не пострада от него. Гласът й е все така силен и пронизващ, както винаги.
Репортерката изсумтя и направи рязко движение, даващо сигнал на оператора да спре да записва. Тя се наведе по-близо и сниши глас.
— Нищо между нас не е приключило, кучко. Имам много власт във вампирския свят и ще те съсипя — Корки се спусна по коридора, а операторът подтичваше след нея.
— Хубав ден! — извика й Ванда.
Тя се обърна, за да влезе в залата, и забеляза колко тихо беше. Всички я зяпаха. Страхотно. Станаха свидетели на малката й сцена с Корки.
Шепотът започна. Ванда вдигна брадичка. Установи, че присъстват около тридесет вампира. Повечето бяха мъже. Архаичният вампирски свят все още се ръководеше главно от мъже. Арогантни, скучни стари мъже, които не одобряваха нощния й клуб, където мъжете вампири се събличаха.
Забеляза киселите изражения върху лицата им. Очевидно също така не им се нравеше лилавият й прилепнал гащеризон или късата й щръкнала коса със същия цвят. В цялата зала забеляза само едно приятелско и усмихнато лице — Грегори. За нещастие, той седеше на първия ред. Тя стегна камшика около кръста си и тръгна по централната пътека.