Выбрать главу

— Ти си скапан танцьор! — Ванда се обърна към Роман. — Той танцуваше с петметров питон, който избяга и се уви около една от клиентките ми. Тя трябваше да се телепортира, преди да я смачка. Казах на Макс да си взема змията и да хваща пътя.

Роман кимна.

— Логично решение.

— Но кучката ме нападна! — извика Макс.

— Чак след като ти ме нападна вербално! — отвърна му Ванда.

— С какво го нападна? — попита Роман.

— Нямаше да го доближа, докато държеше проклетата змия, затова грабнах една от обувките си и го замерих с нея — Ванда сви рамене. — Явно съм я хвърлила доста силно, защото токчето се заби в гърдите му.

— Тя едва не ме уби! — извика Макс.

— А вие едва не сте убили клиент със змията си — напомни му Роман. — Раната ви излекува ли се по време на мъртвешкия ви сън?

— Е, да, но това не й позволява да ме напада.

Роман почука с пръсти върху облегалката на стола си.

— Няма да отсъдя за виновна жена, която се е защитавала от вербално атакуващ я мъж.

— Да! — Ванда удари с юмрук във въздуха.

— Не съм приключил. — Роман я погледна сурово. — Начинът ти на самозащита е бил неподходящ. Сигурен съм, че имате някаква охрана, която е можела да отведе господин Мега Член от мястото.

Ванда сви рамене. Тя наистина имаше огромен охранител.

— Това е третият път, откакто отворихте клуба, в който сте привиквана тук, заради неподходящо насилствено поведение — продължи Роман. — Накратко, госпожице Барковски, имате проблем с гнева си.

— Да! — извика Макс. — Тя е откачена кучка!

— Достатъчно! — предупреди Роман бившия танцьор. — Отхвърлям всички обвинения при условието, че госпожица Барковски ще премине курс за справяне с гнева.

Ванда се намръщи. Не отново.

— Това са глупости — обади се Макс. — Кучката ми е длъжница! Настоявам да ме компенсира за травмата, която претърпях.

— Ей сега ще те компенсирам — размаха Ванда юмрук към него. — Нека се срещнем на паркинга…

— Ванда, достатъчно! — скара й се Роман.

Тя го изгледа кръвнишки.

— Показваш сериозна липса на контрол — тихо каза той. — Очевидно един курс за справяне с гнева не ти е бил достатъчен.

— Да, провалила се е със справянето с гнева! — присмя се Макс. — Само почакай, кучко. Ще ти намеря нещо, за което да се разгневиш.

— Официално сте под ограничителна заповед — каза Роман на бившия танцьор. — Ще стоите настрана от госпожица Барковски или ще платите глоба от пет хиляди долара.

— Какво? — Макс изглеждаше ужасѐн. — Какво направих?

— Ласло, извикай охраната, за да изведат господин Мега Член — нареди Роман.

— Да, сър. — Химикът натисна един бутон на бюрото си.

— Добре де, добре, тръгвам си — Макс излезе от залата.

— Третото обвинение е отхвърлено — обяви Роман — и госпожица Барковски се съгласи да премине през втори курс за справяне с гнева.

Ванда стисна зъби при звука от забавление, носещ се из залата.

— Не си спомням да съм се съгласявала с нещо.

— Ще присъстваш — отвърна й Роман сериозно. — Отец Андрю благородно предложи отново услугите си.

Ванда изстена вътрешно. Смъртният свещеник бе мил стар мъж, но си нямаше и идея през какво беше преминала тя през дългия си живот. И наистина нямаше желание да му разказва. Или пък на някой друг.

Отец Андрю й се усмихна.

— Очаквам с нетърпение да те опозная по-добре, дете мое.

Ванда скръсти ръце.

— Все тая.

— Ще ни трябва доброволец, който да й бъде наставник — заяви отец Андрю.

Шушукането из залата мигновено спря. Пълна тишина.

Страхотно. Със свръхразвития си слух, Ванда можеше да чуе песента на щурците извън Роматех. Усети как по врата й плъзва топлина. Никой не искаше да има нищо общо с нея.

— Не ми трябва наставник.

— Убеден съм, че ти е необходим — настоя отец Андрю.

Още тишина.

Ванда се обърна към Грегори.

— Хайде де — изсъска му тя.

— Миналият път ти бях наставник — прошепна Грегори. — Очевидно не съм бил много добър в това.

— Ласло? — попита Ванда.

Ниският учен подскочи от стола си и още едно копче изхвърча от престилката му.

През Ванда се разнесе гняв и тя се обърна към Роман.

— Няма да намериш никой тук, готов да ме наставлява. Те са група страхливци. — Тя намести камшика около кръста си. — И са прави! Трябва да се страхуват от мен. Ако някой от тях дръзне да ме порицава, ще му откъсна главата.