Фил изгледа остро свещеника.
— Знаете за мен?
— Че си човеко-вълк? Да.
Фил трепна.
— Върколак е правилният термин. Или Ликан.
— Извини ме. Разбира се, намирам вида ви за пленителен.
— Разбира се — отвърна Фил сухо.
И това бе точната причина, поради която неговият вид искаше да остане скрит. Любопитните като отец Андрю, щяха да го обсипят с въпроси. Гневните щяха да искат да го убият. Учените щяха да го изучават и да му правят дисекция, а правителството щеше да иска да го използва като оръжие. Цената да бъдеш пленителен, бе прекалено висока.
Отец Андрю извади чифт очила за четене от джоба на палтото си и ги сложи.
— Вярвам, че двойствената ти природа те поставя в уникална позиция, за да помогнеш на Ванда да се научи да контролира буйните си чувства.
— Защото съм животно?
Фил започваше да намира този разговор за досаден.
— Точно. Вярвам, че всички ние имаме… качества, с които се борим. И тъй като твоята борба трябва да е била по-осезаема, вероятно си развил по-практичен подход към това да имаш контрол…
— Имате предвид, че съм се научил да укротявам звяра.
Свещеникът го наблюдаваше над рамката на очилата си.
— Така ли е?
Фил отвърна на погледа на мъжа, без да помръдне и мускул. Той наистина притежаваше контрол над звяра в себе си, не че това бе работа на някой друг. Тогава осъзна какво правеше хитрият свещеник.
— Проверявате ме, нали? Искате да се уверите, че мога да контролирам собствения си гняв, преди да се захвана с Ванда.
Отец Андрю имаше благоприличието да изглежда засрамен.
— Прости ми, синко. Но наистина трябваше да съм сигурен. Страхувам се, че Ванда ще изпита контрола ти до крайни граници. Тя ще се бори с всяка стъпка по пътя.
— Мога да се справя с нея — Фил усети растящо любопитство към свещеника. — Защо ви е грижа какво ще се случи с нея? Или с някой от другите вампири? Защо сте свещеник на неживите?
Изчервяването на отеца стигна чак до сребърната коса над челото му.
— Ценя всички същества, които са били сътворени от Създателя.
— Но те със сигурност са правили неща, които да ви накарат да се потресете.
— Исус е разделил хляба си с бирник и блудница. Щастлив съм да следвам неговия пример.
Устата на Фил трепна.
— С други думи, с вампирите сте открили крайните грешници. Сигурно сте във възторг.
— Всеки се нуждае да знае, че е божие дете. Мога да добавя, че това се отнася и до шейпшифтър — той извади малък календар бележник от джоба си. — Сега искам да планираме среща с двама ви с Ванда. Може да се нуждая от помощта ти, за да подсигурим присъствието й.
— Няма проблем.
Това определено щеше да е проблем. Фил знаеше от часовете си по психология, че не можеш да наложиш терапия на някой. Човек не можеше да се промени, освен ако сам не поиска това, а Ванда не желаеше.
— Добре — отец Андрю извади един малък химикал от гърба на календара. — Нека видим. Имам среща за молитва утре вечер. Консултации в четвъртък. Петък вечер е партито за годежа на Джак и Лара.
— Нека го направим тогава.
Свещеникът погледна към него.
— По време на партито?
— Защо не? Можем да се измъкнем в някоя от залите за конференции за петнадесет минути или малко повече. Това е най-добрият начин да накараме Ванда да съдейства. Тя ще познава почти всички, които ще присъстват, така че едва ли ще направи сцена пред тях. Гордостта й е по-голяма от гнева.
— Може просто да откаже да присъства на партито.
Фил сви рамене.
— Тогава няма да й казваме какво планираме.
— Млади човече, това не е начинът, по който обикновено върша работата си.
— Ванда не е обичайният ви клиент.
Отец Андрю трепна.
— Това е така, но консултациите трябва да са базирани на истината. Как ще ни се довери някога, ако прибягваме до трикове?
— Ако попитате любезно, тя ще откаже. Мислете за това като за интервенция.
Отец Андрю се намръщи, докато обмисляше предложението. След това, въздишайки, записа срещата в календара си.
— Добре, ще пробваме по твоя начин. Но не мога да кажа, че се чувствам добре заради този хитър ход. Какво ще стане, ако предизвика голям изблик на гняв?
— Тогава ще й помогнем да се научи как да го контролира. Това е целият смисъл, нали?
Отец Андрю кимна бавно.
— Значи, не се страхуваш от гнева й. Това може и да е хубаво нещо — той прибра календара в джоба на сакото си. — Може би там сгрешихме двамата с Грегори първия път. Аз й показвах релаксиращи упражнения, а Грегори се опитваше да поддържа нещата много спокойни.