От горния край на алеята се разнесе шум. Лъскава котка с карамелен цвят прикова новопристигналите с отчетливо недружелюбен поглед. Пантите на портата изскърцаха, после се чуха стъпки. До котката се появи висока фигура със сребриста коса.
Касандра си пое дъх. Нел. Сякаш се изправяше лице в лице с роден от въображението си образ.
Двете жени стояха прави и се взираха една в друга. Никой не говореше. Касандра имаше странното усещане, че е свидетел на тайнствен ритуал за възрастни, който не разбира добре. Тъкмо се чудеше защо продължават да стърчат прави, кой ще направи следващия ход, когато Нел наруши мълчанието.
— Струва ми се, че се уговорихме първо да се обаждаш.
— Радвам се да те видя, мамо.
— В момента подреждам кашоните за един търг. Пръснала съм вещи навсякъде и няма място за сядане.
— Ще се оправим някак. — Лезли махна с пръсти по посока на Касандра. — Внучката ти е жадна, а навън е адски горещо.
Нел бавно въздъхна.
— Хайде тогава, по-добре да влезем.
Лезли намигна на Касандра и й даде знак да я последва, като повдигна едното си рамо.
Касандра се загледа как двете жени поемат по тясната бетонна алея към задната страна на къщата. В поведението на майка й имаше нещо странно, някаква нервност, с която Касандра не беше привикнала и която не можеше да си обясни.
— Хайде, Каси — подкани я Лезли от края на пътеката. — Не се мотай. Тъкмо обяснявам на баба ти колко добро момиче си, а ти ме опровергаваш.
* * *
Нел не преувеличаваше за бъркотията. Подът беше покрит с намачкани шумолящи вестници на огромни накъдрени купчини. Върху масата, същински остров сред морето от вестникарска хартия, имаше безброй порцеланови, стъклени и кристални предмети. Вехтории, помисли си Касандра, доволна, че си е спомнила звучната дума.
— Ще сложа чайника — каза Лезли и се понесе към другия край на кухнята.
Нел и Касандра останаха сами и по-възрастната жена прикова внучката си с поглед по типичния си обезпокоителен начин.
— Източила си се — отбеляза най-сетне. — Обаче още си слабичка.
Касандра кимна. Вярно беше, децата в училище непрекъснато й го натякваха.
— И аз бях кльощава като теб — каза Нел. — Знаеш ли как ме наричаше баща ми?
Касандра вдигна рамене.
— Крачета с късмет. Понеже имали късмет, че не се пречупват. — Нел започна да сваля чаени чаши от куките в старомоден бюфет. — Чай ли пиеш, или кафе?
Касандра поклати глава възмутено. През май навършваше десет, но все още беше малко момиченце и не беше свикнала възрастните да я питат дали пие напитки за възрастни.
— Нямам плодов сок, нито газирано — предупреди я Нел, — никакви такива работи.
— Обичам мляко — успя да отрони Касандра.
Нел примигна срещу нея.
— В хладилника е, купувам за котките. Шишето сигурно ще е хлъзгаво, така че се постарай да не го изпуснеш на пода ми.
След като наляха чая, майката на Касандра я прати навън. Денят беше слънчев и топъл, не беше полезно за едно малко момиченце да стои затворено вкъщи. Баба Нел додаде, че й позволява да си играе на приземния етаж, стига да не мести нищо. И в никакъв случай да не влиза в жилището долу.
* * *
Беше един от онези горещи и сухи австралийски периоди, когато дните изглеждат нанизани плътно един подир друг без никаква пролука. Вентилаторите просто раздвижват горещия въздух, цикадите направо ще те оглушат, дишането коства напрежение и не ти остава друго, освен да лежиш по гръб и да чакаш да отминат януари и февруари, да връхлетят мартенските бури и след това най-сетне да лъхне първият априлски порив.
Касандра обаче не го знаеше. Тя беше дете и се отличаваше с типичната детска издръжливост на сурови климатични условия. Щяха да минат поне десет години, преди нетърпимата и задушлива лятна жега на Брисбън да започне да й се отразява.
Пусна мрежата на вратата да се захлопне зад гърба й и се запъти по пътеката към градината отзад. Нападалите червени жасминови цветчета се бяха изпекли на слънцето — черни, сухи и спаружени. Настъпи ги с обувката си, докато вървеше. Изпита известно удоволствие от появилите се по светлия бетон петна.
Седна на малката желязна градинска пейка в просеката горе и се зачуди колко време се очаква от нея да се забавлява в странната градина на загадъчната си баба. Хвърли поглед назад към къщата. За какво ли си говореха баба й и майка й и защо изобщо беше това гостуване днес? Както и да превърташе въпросите в главата си, от колкото и различни ъгли да ги гледаше, не стигна до никакви отговори.