* * *
По-късно Нел приготви вечеря — тлъсти свински наденички, картофено пюре и разкашкан грах от консерва — и двете се нахраниха в тясното стайче до кухнята. Къщата на Нел нямаше дори мрежи по прозорците като в бунгалото на Лен на плажа Бърли, но пък баба й държеше пластмасова мухобойка върху перваза на прозореца. Действаше светкавично, ако я нападнеха мухи или комари. Толкова беше бърза и ударите й бяха толкова отработени, че котката, която спеше в скута на Нел, почти не помръдваше.
Четвъртитият вентилатор на стойка върху хладилника размяташе гъстия влажен въздух напред-назад, докато се хранеха. Касандра се стараеше да отговаря учтиво на въпросите, които баба й задаваше от време на време, преди мъчителната вечеря най-сетне да приключи. Касандра помогна да раздигнат масата, а после Нел я заведе в банята и се зае да пълни ваната с хладка вода.
— Единственото по-вредно от студена вана през зимата е гореща вана през лятото — поясни Нел делово. Извади кафява хавлия от шкафа и я постави върху казанчето на тоалетната. — Спри водата, когато ваната се напълни до тук — посочи тя пукнатина в зеления порцелан, после се изправи и приглади роклята си. — Ще се справиш, нали?
Касандра кимна, усмихна се и продължи да кима и да се усмихва, докато баба й затваряше вратата. Надяваше се да е дала правилен отговор, понеже поведението на възрастните понякога беше подвеждащо. Знаеше, че в повечето случаи големите не обичат децата да дават воля на чувствата си, поне на лошите си чувства. Лен често напомняше на Касандра, че добрите деца трябва да се усмихват и да се научат да пазят черните мисли за себе си. Нел обаче беше различна. Касандра не знаеше как точно го разбра, но усети, че при баба й правилата са други. Ама все пак по-добре да бъде предпазлива.
Затова не спомена четката за зъби, по-точно липсата на четка за зъби. Лезли винаги забравяше такива неща, когато заминаваха за няколко дни, но Касандра знаеше, че за седмица-две нищо няма да й стане. Прибра косата си на опашка и я завърза на темето с гумен ластик. У дома носеше шапката за душ на майка си, но не знаеше дали Нел има такава и не желаеше да пита. Покатери се във ваната и седна в хладката вода, сви колене и затвори очи. Заслуша се в плискането на водата по стените на ваната, в бръмченето на електрическата крушка, в жуженето на комар някъде горе.
Поседя така известно време и излезе от ваната неохотно, когато си даде сметка, че ако се забави още, Нел може да дойде да я потърси. Подсуши се, старателно провеси кърпата на напречната пръчка на душа, после старателно подравни краищата и нахлузи пижамата си.
Откри Нел в остъклената веранда да застила кушетката с чаршафи и одеяло.
— Обикновено тук не се спи — поясни Нел и тупна възглавницата на мястото й. — Матракът не е много хубав и пружините са малко твърди, но ти си лекичка. Няма да ти е неудобно.
Касандра кимна сериозно.
— Не е задълго. Само седмица-две, докато мама и Лен се разберат.
Нел се усмихна мрачно. Явно не бе изражение, което използваше често, понеже мускулите около устата й се размърдаха сковано. Погледът й се плъзна из стаята, после отново се впери в Касандра.
— Имаш ли нужда от още нещо? Чаша вода? Лампа?
Касандра поклати глава. За миг се позачуди дали Нел няма резервна четка за зъби, но не успя да формулира думите, необходими, за да изрече въпроса.
— Скачай в леглото тогава — подкани я Нел, повдигнала ъгълчето на одеялото.
Касандра послушно се плъзна на кушетката и Нел дръпна завивките. Бяха учудващо меки, приятно износени и с непозната, но чиста миризма.
Нел се поколеба, после рече:
— Ами лека нощ тогава.
— Лека нощ.
Сетне светлината угасна и Касандра остана самичка.
В тъмното необичайните шумове зазвучаха по-силно. Улично движение по далечния хребет, звукът от телевизорите в съседните къщи, стъпките на Нел по дъските на пода в съседната стая и звънтенето на вятърния звънец пред прозореца. Отначало бе тихо подрънкване, но докато момиченцето си лежеше в тъмното и се питаше къде ли е майка й и защо я е оставила в тази странна къща, като в същото време прокарваше езиче по неравните си зъби, вятърът се усили. Пръчиците на вятърния звънец започнаха да тракат една о друга и Касандра долови във въздуха силен мирис на евкалипт и асфалт. Задаваше се буря.
Касандра се сгуши на клъбце под завивките. Не обичаше бурите, непредсказуеми бяха. Дано и тази да отмине, преди да се с разразила истински. Обеща си нещо: ако успее да преброи до десет, преди следващата кола да избоботи на съседното възвишение, всичко ще бъде наред. Бурята щеше да отшуми бързо и майка й щеше да дойде да я вземе до края на седмицата.