Едно, две, три… Не мамеше, не бързаше… Четири, пет… Засега нищо, преполови числата… Шест, седем… Дишаше учестено, все още не бе минала кола, почти успя… Осем…
Изведнъж Касандра се изправи сепнато. Сакът имаше джобове. Майка й не беше забравила, просто беше пъхнала четката и за зъби в някой от джобовете за по-сигурно.
Касандра се измуши от леглото тъкмо когато силен порив на вятъра блъсна вятърния звънец в стъклото на прозореца. Момиченцето крадешком пристъпи по пода и внезапно босите й стъпала изстинаха, когато през пролуките между дъските на пода задуха.
Небето над къщата изтрещя злокобно, после засия зрелищно. Струваше й се опасно, напомняше й за бурята във вълшебната приказка, която зачете днес следобед — гневната буря, която преследваше малката принцеса до колибата на старата магьосница.
Касандра коленичи на пода, пребърка джобовете на сака един след друг, молейки се пръстите й да се натъкнат на познатите очертания на четката за зъби.
Закапаха едри и тежки капки дъжд; затракаха шумно по покрива от вълниста ламарина. Отначало на пресекулки, после зачестиха, докато Касандра вече не долавяше никакви промеждутъци.
Не беше зле да провери и другите джобове, така и така се бе хванала: четката за зъби беше съвсем мъничка, може да се е навряла толкова навътре, че Касандра да я е пропуснала. Зарови ръце по-надълбоко и извади всичко от чантата за по-сигурно. Четката за зъби я нямаше.
Касандра запуши уши, когато поредната гръмотевица разтърси къщата. Изправи се и скръсти ръце пред гърдите си, смътно осъзнавайки колко е слабичка и незначителна, после забързано заситни обратно към леглото и се пъхна под завивките.
Дъждът плисна върху стрехите, стичаше се по прозорците на браздулици, преливаше от провисналите улуци, сварени неподготвени.
Касандра се притаи неподвижно под огледалото, прегърнала телцето си. Въздухът беше топъл и задушлив, при все това ръцете й бяха настръхнали. Съзнаваше, че трябва да се помъчи да заспи, понеже не го ли направи, на сутринта ще е изморена, а на никого не е приятно някой да му се чумери недоволно.
Колкото и да се опитваше обаче, сънят не идваше. Брои овце, пя безмълвно за жълти подводници, за портокали, за лимони и за градини на дъното на морето, разказа си приказки. Нощта обаче заплашваше да се проточи безкрайно.
Когато проблесна мълния, дъждът ливна и гръмотевица раздра небето, Касандра се разплака. Сълзите, очаквали толкова дълго случай да рукнат, най-сетне се отприщиха под тъмното було на пороя.
Колко време мина, преди да забележи неясния силует на прага? Една минута? Десет?
Касандра спря едно ридание в гърлото си и го задържа там, нищо че пареше.
Шепнешком се разнесе гласът на Нел:
— Дойдох да проверя дали е затворен прозорецът.
В тъмното Касандра притаи дъх и изтри очи с крайчеца на чаршафа.
Нел приближи. Касандра усещаше странното електричество, което се поражда, когато друго човешко същество стои наблизо, без да те докосва.
— Какво има?
Все още стегнатото гърло на Касандра не пропускаше думите.
— Заради бурята ли е? Страхуваш ли се?
Касандра поклати глава.
Нел приседна сковано на ръба на леглото и пристегна халата си. Проблесна поредната светкавица и Касандра съзря лицето на баба си, позна очите на майка си с леко извитите надолу ъгълчета.
Най-сетне риданието се отскубна от гърлото й.
— Четката ми за зъби — проплака Касандра. — Няма ми я.
Нел се взря озадачено във внучката си, после я притисна в прегръдката си. Отначало момиченцето потръпна сепнато, учудено от внезапния и неочакван жест, но после усети как се предава. Тежко се отпусна напред и положи глава върху мекото и ухаещо на лавандула тяло на Нел, а раменцата й се разтресоха, докато лееше горещи сълзи върху нощницата на баба си.
— Стига, стига — прошепна Нел, докато гладеше косата на Касандра. — Не се тревожи. Ще ти купим нова четка за зъби. — Извърна глава да погледне през прозореца към дъжда, който се лееше по стъклото, и положи бузата си върху главицата на Касандра. — Ти ще се справиш, чуваш ли? Ще успееш. Всичко ще бъде наред.
И макар Касандра да не можеше да повярва, че всичко ще се оправи, думите на Нел й донесоха малко утеха. Нещо в гласа на жената й подсказа, че Касандра не е самичка, че баба й я разбира. Че знае колко е страшно да прекараш буреносна нощ сам-самичка на непознато място.