43
Клиф Котидж, 2005 г.
Навън вятърът се беше усилил и океанът дишаше тежко в залива. Лунната светлина струеше през прозореца и върху дървения под се бяха образували четири сребристи квадрата, а уханието на топла доматена супа бе пропило в стените, пода и въздуха. Касандра, Крисчън и Руби седяха край масата в кухнята, от едната им страна грееше кухненската печка, а от другата — керосинова отоплителна печка. Върху масата и на различни места в помещението имаше свещи, но въпреки това оставаха тъмни участъци, самотни ъгълчета, до които треперливата светлина на свещите не стигаше.
— Не разбирам — призна Руби. — Как така от една публикация във вестника разбра, че Роуз е била безплодна.
Крисчън сръбна лъжица супа.
— Заради рентгеновото облъчване. Няма начин яйчниците й да са се запазили.
— И тя не е разбрала? Все трябва да е имало признак, че нещо не е наред.
— Какъв например?
— Ами имала ли е… месечен цикъл?
Крисчън сви рамене.
— Допускам. Функциите на репродуктивната й система вероятно не са били засегнати, така че сигурно е образувала яйцеклетка всеки месец, просто самите яйцеклетки са били увредени.
— Толкова увредени, че не е можела да зачене.
— Или пък е заченала, но нещо с бебето не е било наред и тя най-вероятно е абортирала. Или е родила дете с деформации.
Касандра избута настрани чинията с остатъка от супата си.
— Това е ужасно. Защо го е направил онзи лекар?
— Сигурно просто е искал да бъде сред първите, използвали лъскавата нова техника, да се порадва на славата от публикуването на материала. Със сигурност не е имало медицинска причина да прави рентгенова снимка — детето е глътнало най-обикновен напръстник.
— На кого не се е случвало! — възкликна Руби и отопи със залъче вече и бездруго празната си купа.
— Но защо я е облъчвал цял час? Необходимо ли е било?
— Не, разбира се — отговори Крисчън, — но по онова време още не са го знаели и облъчване с такава продължителност е било нещо обикновено.
— Сигурно са мислели, че след като става хубава снимка след петнайсет минути, ще получиш още по-хубава след едночасово облъчване — отбеляза Руби.
— Това е било, преди да разберат какви са опасностите. Рентгеновите лъчи са открити едва през 1895 година и доктор Матюс трябва да е бил доста напредничав, за да прибегне до технологията. Отначало дори се смятало, че облъчването е полезно, че лекува рак, кожни лезии и други заболявания. Дори инсталирали рентгени в козметичните салони. Минали години, преди да бъдат установени отрицателните последици: изгаряния и инфекции, подувания и рак.
— Такива са били белезите на Роуз, от изгаряния — уточни Касандра.
Крисчън кимна.
— Освен че рентгенът изпържил яйчниците й, той предизвикал и кожни изгаряния.
Порив на вятъра накара гънките клонки да започнат да потропват по прозореца, а пламъчетата на свещите потрепнаха, докато студена панделка въздух се проточи под перваза. Руби избута чинията си настрани и изтри устата си с кърпа.
— След като Роуз е била безплодна, коя е майката на Нел?
— Знам отговора на този въпрос — отбеляза Касандра.
— Така ли?
Тя кимна.
— Пише го в албумите с изрезки. Всъщност според мен точно това иска да ми каже Клара.
— Коя е Клара? — попита Крисчън.
Руби си пое развълнувано въздух и попита:
— Мислиш, че Нел е дете на Мери?
— Да.
— Коя е Мери? — попита Крисчън и погледна ту към едната, ту към другата жена.
— Приятелка на Елайза — обясни му Касандра. — Майката на Клара. Прислужница в „Блакхърст“, уволнена в началото на 1909 година, когато Роуз научила за бременността й.
— Роуз я уволнила, така ли?
Касандра кимна.
— В албума си с изрезки пише, че не може да приеме една недостойна жена да има дете, след като самата Роуз все не успява да зачене.
Руби отпи глътка вино.
— Но защо Мери ще дава детето си на Роуз?
— Съмнявам се, че просто й е дала детето си.
— Мислиш, че Роуз е купила бебето?
— Възможно е, нали? Хората са правели и по-лоши неща, за да се сдобият с дете.
— Според теб Елайза знаела ли е?
— Още по-лошо — мисля, че е помогнала. И точно затова е заминала.
— От чувство за вина?
— Точно така. Помогнала е на Роуз да използва положението си, за да вземе детето на жена, която се е нуждаела от пари, но надали съвестта й е била спокойна. Двете с Мери са били близки, Роуз го пише.
— Допускаш, че Мери е искала детето, че не е била склонна да се откаже от него, така ли? — попита Руби.