— Допускам, че решението да се откажеш от едно дете никога не е ясно и просто. Мери може и да е имала нужда от пари, едно бебе може и да е влошавало положението й, може дори да е смятала, че детето й отива в по-хубава къща, но съм убедена, че въпреки това е била съкрушена.
— И Елайза й е помогнала? — попита Руби с извити вежди.
— И после е заминала. Затова си мисля, че детето не е било дадено с леко сърце. Според мен Елайза е заминала, понеже не е можела да понесе да остане и да гледа Роуз с детето на Мери. Всяка раздяла на майка и дете е болезнена и очевидно съвестта е започнала да измъчва Елайза.
Руби кимна бавно.
— Това обяснява защо Роуз престава да се вижда с Елайза след раждането на Айвъри и защо двете се отчуждават. Роуз сигурно е знаела как се чувства Елайза и се е притеснявала братовчедка й да не посегне на щастието й.
— Например да вземе обратно Айвъри — обади се Крисчън.
— Което в крайна сметка тя прави.
— Да — съгласи се Руби, — най-накрая прави точно това. — Погледна към Касандра с извити вежди. — Е, кога ще се срещнеш с Клара?
— Покани ме утре в единайсет.
— По дяволите! Аз трябва да тръгна към девет. Проклетата ми работа. Много ми се щеше да дойда — можех дори да те закарам.
— Аз ще те закарам — обади се Крисчън. Той завъртя копчето на отоплителната печка и увеличи пламъка. Миризмата на керосин в кухнята се засили.
Касандра се престори, че не забелязва усмивката на Руби.
— Наистина ли? Сигурен ли си?
Той я погледна усмихнат, после отклони очи.
— Познаваш ме, винаги съм готов да помогна.
Касандра му се усмихна в отговор и сведе очи към масата с пламнали бузи. Нещо у Крисчън я караше отново да се чувства тринайсетгодишна. Беше толкова прекрасно носталгично усещане — преместване във време и пространство, когато целият живот все още беше пред нея, — че тя закопня да се вкопчи в него. Да прогони чувството за вина, че да й е приятно в компанията на Крисчън е равносилно на изневяра към паметта на Ник и Лио.
— Защо според теб Елайза е чакала до 1913 година? — попита Крисчън, местейки поглед от Руби към Касандра. — Имам предвид, за да вземе Нел обратно. Защо не го е направила по-рано?
Касандра леко плъзна ръка по масата и се загледа как светлината на свещите изпъстря кожата й със сенки.
— Според мен обяснението е във влаковата катастрофа, където са загинали Роуз и Натаниъл. Допускам, че въпреки смесените си чувства Елайза е била решена да не се намесва, стига Роуз да е щастлива.
— Но след смъртта й…
— Точно така — погледна го тя. Нещо в сериозното му изражение я накара да потръпне. — След смъртта на Роуз съвестта й вече не е позволявала Айвъри да остане в „Блакхърст“. Мисля, че е взела момичето с намерението да го върне на Мери.
— Но в такъв случай защо не го е сторила, а е качила детето на кораб за Австралия?
Касандра въздъхна и пламъчето на най-близката свещ потрепери.
— Това още не съм си го избистрила съвсем.
Не беше си изяснила и какво е знаел Уилям Мартин — ако изобщо нещо е знаел, — когато се е срещнал с Нел през 1975 година. Мери беше негова сестра, нима той нямаше да разбере, ако е била бременна? Ако е родила бебе, което после не е отгледала? Ако е знаел за бременността й и за ролята на Елайза в неофициалното осиновяване, не би ли го казал на Нел? Ако Мери е майката на Нел, значи Уилям й се падаше вуйчо. Касандра не допускаше, че Уилям би си замълчал, ако на прага му се появи отдавна изгубената му племенница.
Обаче в дневника на Нел никъде не се споменаваше, че Уилям я е разпознал като своя племенница. Касандра се замисли над страниците, търсейки намеци, които евентуално беше пропуснала. Уилям нито бе казал, нито бе направил нещо, което да подскаже, че Нел е била негова роднина.
Разбира се, възможно бе Уилям изобщо да не е узнал за бременността на Мери. Касандра беше срещала подобни случаи по списанията и в американски радио- и телевизионни програми — на момичета, успели да прикриват бременността си цели девет месеца. Имаше известна логика Мери да е постъпила по този начин. Роуз вероятно е настоявала за дискретност, за да успее размяната. Не би могла да допусне селцето да разбере, че бебето не е нейно.
Но възможно ли беше наистина едно момиче да забременее, да се сгоди за избраника си, да изгуби работата си, да даде бебето си, да се върне към живота си и никой нищо да не узнае? Касандра имаше чувството, че пропуска нещо. Нямаше друго обяснение.
— Малко прилича на приказката на Елайза, нали?
Касандра вдигна поглед към Крисчън.
— Кое?
— Цялата история: Роуз, Елайза, Мери, бебето. Не ти ли напомня на „Златното яйце“?