Развълнувана от спомена, Нел отново поглади корицата. Отвори книжката на страницата, отбелязана с панделка през последните шейсет години. Панделката беше тъмнолилава, съвсем леко разнищена, и с нея беше отбелязано началото на приказката, озаглавена „Очите на магьосницата“. Нел зачете за младата принцеса, която не знаела, че е принцеса, и прекосила морето, за да стигне до Страната на изгубените неща и да върне очите на сляпата магьосница. Приказката й беше смътно позната, както може да се очаква от детска приказка. Нел сложи разделителя на новото място, затвори книжката и отново я остави върху рамката на прозореца.
Забеляза тясната празнина в гръбчето на мястото, от което беше преместила панделката.
Нел отново разгърна книгата и тя от само себе си се отвори на „Очите на магьосницата“. Прокара пръст от вътрешната страна на гръбчето…
Липсваха страници. Немного, само пет-шест, и липсата им едва се забелязваше, но въпреки това ги нямаше.
Беше рязано чисто. Без груби ръбове, близо до подвързията. Може би с джобно ножче?
Нел провери номерата на страниците. Скачаха от петдесет и четири на шейсет и едно.
Празнината се падаше точно между две приказки…
Златното яйце
от Елайза Мейкпийс
„Едно време, когато да търсиш означавало да намираш, в малка къща в покрайнините на едно богато царство живеела девойка. Била бедна, а къщата й се намирала толкова навътре в тъмните горски дебри, че оставала скрита от погледа на хората. Много отдавна имало хора, които знаели за малката къща с каменното огнище, но те отдавна били измрели и Майката Време загърнала къщичката с булото на забравата. Девойката живеела сам-самичка, ако не броим птиците, които кацали да попеят на прозореца й, и животните, които дирели топлината на огнището й. Ала не се чувствала нито самотна, нито нещастна. Понеже девойката в къщичката била твърде заета, че да копнее за дружинка.
Дълбоко във вътрешността на къщата, зад специална врата с лъскава ключалка, имало много ценен предмет. Златно яйце, за което се говорело, че сияе толкова ярко и толкова прелестно, че който го зърне, тутакси ослепява. Златното яйце било толкова старо, че никой не можел да си спомни точно на колко години е, понеже семейството на момичето го пазело вече много поколения.
Девойката не се и замисляла пред тази си отговорност — знаела, че това е нейната съдба. Яйцето трябвало да бъде съхранявано непокътнато и скрито на сигурно място. Много години преди това, когато царството било още младо, заради Златното яйце се водели кървави войни, понеже според легендата то имало силни магически способности и можело да сбъдне всяко желание.
И така, девойката бдяла. Денем седяла на малкия си чекрък до прозореца на къщата и пеела щастливо заедно с птиците, които се събирали да я гледат как работи. Нощем предлагала подслон на своите съседи животни и спяла в топлата си къща, озарена отвътре от сиянието на Златното яйце. И никога не забравяла думите на майка си и на баща си: че няма нищо по-важно от това да брани рожденото си право.
А междувременно далече в другия край на страната, във величествения замък на царството, живеела млада принцеса, която била добра и красива, но много нещастна. Имала крехко здраве и макар да потърсила съвета на много лечители, макар царицата да обърнала цялото царство в търсене на вълшебство или на лек, които да й помогнат, не се намерило нищо, което да възстанови здравето и щастието на принцесата. Хората в царството шушукали, че когато принцесата била още бебе, един зъл знахар я прокълнал да е вечно болна, но никой не се осмелявал да го изрече на глас. Понеже царицата била жестока владетелка и поданиците й основателно се бояли от нейния гняв.
Дъщеря си обаче царицата пазела като зеницата на очите си и била готова на всичко, за да я направи щастлива. Всяка сутрин царицата заставала до постелята на дъщеря си, но винаги я заварвала бледа, слаба и нещастна.
— Майко, мечтая само да имам сили да се поразходя из градината на замъка, да потанцувам на баловете, да поплувам в езерата. Най-съкровеното ми желание е да оздравея.
Царицата притежавала вълшебно огледало, в което наблюдавала какво се случва в царството. Ден след ден царицата питала огледалото:
— Огледалце мое, скъпи друже, покажи ми лечител, способен да сложи край на този ужас.