Ала всеки ден огледалото давало все един и същ отговор:
— Царице моя, в цялото царство няма никой, способен да изцери принцесата с лечителската си ръка.
Един ден царицата толкова се разстроила от състоянието на дъщеря си, че пропуснала да зададе обичайния въпрос на огледалцето, а заридала:
— Огледалце мое, на което тъй се възхищавам, покажи ми как да изпълня желанието на дъщеря си.
Огледалцето замълчало за миг, но после в стъклената му среда започнал да се очертава образ — къщичка насред тъмните горски дебри, от чийто малък каменен комин се извивал пушек. В къщичката седяла девойка, която предяла на чекрък и пеела заедно с кацналите на прозореца й птици.
— Какво ми показваш? — ахнала царицата. — Тази девойка, да не би да е лечителка?
Гласът на огледалото прозвучал тихо и сериозно:
— В тъмните гори в окрайнините на царството има една къща. Вътре се пази Златно яйце, вълшебно яйце, което изпълнява желания. Девойката, която виждаш, е пазителката на Златното яйце. Неин жизнен дълг е да задържи яйцето при себе си.
— Как да й го отнема? — попитала царицата.
— Тя прави всичко възможно за добруването на царството и няма лесно да се съгласи.
— Тогава какво да сторя?
Вълшебното огледало обаче не разполагало с повече отговори, образът на къщата избледнял и останало само отражението на царицата. Тя вирнала брадичка, погледът й се плъзнал по дългия нос и се приковал в собствените й очи, докато по устните й не плъзнала лека усмивка.
Рано на следващата сутрин царицата извикала пратеница — най-доверената прислужница на принцесата, която открай време живеела в царството и на която царицата можела да разчита да стори всичко необходимо за здравето и щастието на принцесата.
Прислужницата се изправила притеснено пред царицата, чудейки се какво ли ще иска нейната високопоставена господарка. Царицата й наредила да се сдобие със Златното яйце.
Прислужницата постъпила, както й било заповядано. Три дни и три нощи вървяла на изток и накрая по здрач на третата вечер стигнала до окрайнините на гората. Навлязла в студения и обрасъл с трънливи храсталаци лес, прескачала паднали клони, промушвала се между увиснали лиани и накрая й замирисало на пушек. С огромно облекчение съзряла малката къщурка в просеката отпред, а от каменния й комин се виел благоуханен дим.
Прислужницата похлопала на вратата и почакала да й отворят. Девойката се показала на прага и макар да се учудила, че има посетител, по лицето й плъзнала щедра усмивка. Отстъпила настрани и поканила прислужницата да влезе.
— Изморена си — рекла девойката. — Пътуваш отдалеч. Ела да се стоплиш до огнището ми.
Прислужницата последвала девойката вътре и седнала на една възглавница пред огъня. Няколко животни — кучета и млади елени — спели кротко край стените на стаята върху плетени постелки.
Девойката донесла купа топла супа и седнала тихичко да плете, докато гостенката й се нахрани. Огънят пукал в огнището и прислужницата усетила как топлината я прави сънлива. Толкова много й се доспало, че за малко да забрави за какво е дошла, но девойката рекла:
— Добре дошла си тук, страннице, но прости, че ще те запитам, какво те доведе тъдява?
— Изпрати ме царицата на тези земи — отвърнала прислужницата. — Тя моли за помощта ти, за да излекува дъщеря си.
В песните на горските птици понякога се разказвало за случващото се в царството и от тях девойката знаела за добрата и красива принцеса, която не напускала замъка.
— Разбира се — отвърнала девойката. — Ще направя всичко по силите си, обаче не разбирам защо царицата се обръща към мен, аз не съм лечителка.
— Царицата ме изпрати за нещо, което ти е поверено. За един предмет, който може да сбъдва желания.
Девойката разбрала, че прислужницата говори за Златното яйце, и тъжно поклатила глава.
— Ще направя всичко, за да помогна на принцесата, освен онова, за което ме молиш. Мой дълг по рождение е да пазя Златното яйце и за мен няма нищо по-важно от това. Остани да пренощуваш тук тази вечер, предлагам ти подслон насред студената и самотна гора, но утре трябва да се върнеш в царството си и да кажеш на царицата, че не мога да се разделя със Златното яйце.
На следващия ден прислужницата се запътила обратно към замъка. Вървяла три дни и три нощи и когато най-сетне пристигнала в двореца, царицата я очаквала.
— Къде е Златното яйце? — попитала тя, вперила поглед в празните ръце на прислужницата.
— Мисията ми не успя — отвърнала прислужницата. — Защото, уви, девойката в къщата не пожела да се раздели с онова, което й се полага по рождение.