Аделайн рязко си пое дъх. Раменете й отново се изопнаха.
— Един момент.
Тя отвори очи и леко притисна с длан челото си. Роуз си бе отишла и Аделайн никога нямаше да преодолее загубата й, но сега бе надвиснала още по-голяма опасност. Макар част от Аделайн да копнееше да пусне Елайза и момичето завинаги да изчезнат от живота й, тя съзнаваше, че положението е по-сложно. След като Елайза и Айвъри бяха изчезнали, несъмнено заедно, Аделайн се опасяваше, че хората може да научат истината. Че Елайза може да разкрие какво са сторили. А това не биваше да се случва. Заради Роуз, в нейна памет, и за доброто име на рода Монтраше Елайза трябваше да бъде намерена, върната обратно и принудена да мълчи.
Аделайн отново плъзна поглед по повърхността на писалището и в ъгъла попадна върху лист хартия, който се подаваше под купчина книги. Една дума, която позна, но отначало не знаеше откъде. Измъкна листа от мястото му. Беше някакъв списък, който Елайза си беше съставила: нещата, които трябва да свърши, преди да замине. И най-отдолу пишеше „Суиндъл“. Име, помисли си Аделайн, макар да не беше сигурна откъде знае.
Сърцето й затуптя учестено. Сгъна листа и го пъхна в джоба си. В момента не можеше да направи връзката, но знаеше, че ще успее. Момичето не може да потъне вдън земя. Щяха да я намерят и да върнат детето, детето на Роуз, където му е мястото.
И Аделайн прекрасно знаеше чия помощ да потърси.
46
Полперо, 2005 г.
Къщата на Клара беше малка и белосана и се намираше досами ръба на стръмна скала съвсем близо до кръчмата „Пират“.
— Ще влизаме ли? — попита Крисчън, когато застанаха пред входната врата.
Касандра кимна, но не потропа. Заля я вълна от напрегнато вълнение. От другата страна на тази врата се намираше отдавна изгубената сестра на Нел. След броени мигове загадката, измъчвала Нел през целия й живот, щеше да бъде разрешена. Касандра погледна Крисчън и отново си помисли колко се радва, задето той дойде с нея.
След като Руби замина за Лондон днес сутринта, Касандра излезе да го почака на стълбите на хотела с книжката с приказки на Елайза в ръка. Той донесе своята и така двамата установиха, че от книгата на Касандра наистина липсва една приказка. Празното място на гръбчето беше толкова тясно и страниците толкова прецизно изрязани, че Касандра не бе забелязала липсата. Дори пропуснатите номера на страници не бяха привлекли вниманието й. Цифрите бяха написани толкова украсено, че човек наистина трябваше да има доста набито око, за да забележи разликата между 54 и 61.
Докато пътуваха към Полперо, Касандра прочете на глас „Златното яйце“. И се убеди още повече, че Крисчън има право и че приказката е алегория за начина, по който Роуз се е сдобила с дъщеря. И точно поради този факт Касандра беше по-сигурна от всякога какво точно иска да й съобщи Клара.
Горката Мери е била принудена да се откаже от първородното си дете, а после да пази загубата си в тайна. Нищо чудно, че е имала нужда да свали бремето от плещите си и през последните си дни е решила да се изповяда пред дъщеря си. Колко ли ужасно е било всичко това!
Понеже не е възможно загубата на дете да остане безболезнена. Изгубеното дете съпровожда своята майка през целия й живот. На всеки тих рожден ден, преминал без тържество, всяка учебна година, през която не му приготвяш обяд за училище, на всяка игрална площадка, във всеки магазин за играчки, при всяка песен.
Сега Лио щеше да бъде почти на дванайсет години.
— Добре ли си? — Крисчън се взираше в нея, тревожно примижал.
— Да — отговори Касандра и изтика спомените. — Добре съм.
А когато му се усмихна, думите не й прозвучаха чак толкова неискрено, колкото обикновено.
* * *
Касандра вдигна ръка и тъкмо щеше да почука с чукчето, когато вратата се отвори със замах. В тясната и ниска рамка се появи пълничка старица, чиято завързана на кръста престилка създаваше впечатлението, че тялото й се състои от две тестени топки.
— Видях ви, че стоите пред вратата — усмихна се широко тя и изпъна извития си показалец към тях, — и си казах: това трябва да са гостите. Хайде, влизайте и двамата, а аз ще ви направя по една чаша хубав топъл чай.
Крисчън седна до Касандра на тапицирания диван на цветя и двамата разместиха възглавничките, скърпени от различни парченца плат, за да си направят място. Крисчън изглеждаше толкова безнадеждно огромен сред тези дребни вещи, че Касандра едва се овладя да не прихне.
Жълта кана за чай заемаше почетното място върху сандъка във вестибюла, върху който беше метната плетена покривчица с формата на кокошка. Птицата удивително приличаше на Клара: бдителни очички, закръглено тяло, подобна на остра човчица уста.