Касандра се взираше невиждащо напред, а мъглата в мислите, а беше досущ като мъглата отвъд предното стъкло.
— Елайза била бременна. Тя е майката на Нел. Затова я е взела.
Може би ако го повтаряше достатъчно често, станалото щеше да добие смисъл.
— Така изглежда.
Касандра облегна глава настрани и разтърка врата си.
— Не разбирам. Преди, когато допусках, че е Мери, ми се струваше по-смислено. А сега Елайза… Не проумявам как така Айвъри се е оказала при Роуз. Защо Елайза е допуснала Роуз да я задържи? И как така никой не е разбрал?
— Освен Мери.
— Освен Мери.
— Явно са го пазели в тайна.
— Семейството на Елайза ли?
Той кимна.
— Тя била неомъжена, млада, тяхна роднина, следователно и тяхна отговорност. А забременяла. Не изглеждало добре в очите на хората.
— А кой бил бащата?
Крисчън сви рамене.
— Някой местен младеж? Имала ли е приятел?
— Не знам. Била е близка с брата на Мери, Уилям, така пише в дневника на Нел. Били близки, но по някое време се скарали. Дали не е бил той?
— Кой знае? И всъщност май няма значение. — Той я погледна. — Има, разбира се, за Нел и за теб, но всъщност по-важното в случая е, че тя е забременяла, а Роуз не.
— Значи, са убедили Елайза да даде бебето си на Роуз.
— Така щяло да бъде по-лесно за всички.
— Спорно е.
— Имам предвид за пред обществото. А после Роуз умира…
— И Елайза си взима детето. Има логика. — Касандра загледа как мъглата се носи на талази сред високата трева отстрани на пътя. — Но защо не се е качила на кораба за Австралия заедно с Нел? Защо една жена ще си вземе детето, а после ще го изпрати сам-само на дълго и опасно пътуване до далечна страна? — въздъхна тежко Касандра. — Сякаш колкото повече се доближаваме до разгадаването на тайната, толкова по-заплетена става историята.
— Може и да е заминала заедно с нея. Може нещо да й се е случило на път, да се е разболяла от нещо. Клара ми се стори сигурна, че Елайза е заминала.
— Обаче Нел си спомняше, че Елайза я качила на кораба и й поръчала да чака, а после я оставила и повече не се върнала. Това бе единственото, в което беше сигурна. — Касандра задъвка нокътя на палеца си. — Чувствам се страшно безпомощна. Мислех, че днес ще научим някои отговори, а не че ще възникнат нови въпроси.
— Едно е сигурно: в „Златното яйце“ не се разказва за Мери. Елайза е написала приказката за себе си. Тя е девойката в горската къща.
— Горката Елайза! — възкликна Касандра, докато обгърнатият от мъглата свят прелиташе край колата. — Животът на девойката, след като дава яйцето си, е толкова…
— Злочест.
— Да — потръпна Касандра. Тя познаваше загубата, която отнема смисъла от живота на човек и го прави бледо копие на самия него, по-лек, по-празен. — Нищо чудно, че си е взела Нел обратно, когато получила такава възможност. — Какво ли не би дала Касандра, за да може и тя да получи втори шанс.
— Попадаме в омагьосан кръг: след като току-що е успяла да си върне дъщерята, защо не се е качила заедно с нея на кораба?
Касандра поклати глава.
— Не знам, струва ми се нелогично.
Подминаха табелата, която ги поздравяваше с добре дошли в Триджина, и Крисчън се отклони от главния път.
— Знаеш ли какво предлагам?
— Какво? — попита Касандра.
— Да спрем за късен обяд в кръчмата и да го обсъдим. Да опитаме да разплетем загадката. Сигурен съм, че бирата ще ни бъде от полза.
Касандра се усмихна.
— Обикновено бирата само заплита още повече мислите ми. Имаш ли нещо против да се отбием в хотела да си взема якето?
Крисчън мина през гората и спря пред входа на хотел „Блакхърст“. Още имаше мъгла и влага в канавките край пътя, затова караше много внимателно.
— Ей сега се връщам — увери го Касандра и бутна вратата зад гърба си. Изтича нагоре по стълбите и влезе във фоайето. — Здравей, Сам — махна тя към служителката на рецепцията.
— Здрасти, Кас. Имаш посетителка.
Касандра се закова на място.
— Робин Джеймисън те чака във фоайето вече час и половина.
Касандра погледна назад. Крисчън се опитваше да настрои радиото в колата. Можеше да почака още минутка. Касандра не се сещаше какво би могла да има да й казва Робин, но надали щеше да отнеме много време.
— Здравей — поздрави я Робин, когато я видя да приближава. — Едно птиченце ми каза, че днес сутринта сте разговаряли с моята втора братовчедка Клара.
Мрежата на селските клюки беше наистина впечатляваща.
— Да, така е.
— Надявам се посещението да е било приятно.