Шумовете зад скривалището й се промениха. Момиченцето долови оживлението от раздвижване, гласове, в които звънтеше вълнение. Наведе се към булото от светлина и притисна личице към хладното дърво на буретата. С едно око надникна към палубата.
Крака, обувки и подгъви на фусти. Пъстри хартиени лентички, които пърхаха насам-натам. Лукави чайки, търсещи трохи по палубата.
Мощен тласък и големият кораб изстена тихо и издълбоко откъм търбуха си. Трептенията минаха през палубите и стигнаха до връхчетата на пръстите на момиченцето. Миг на очакване и тя притаи дъх, долепила длани до земята, после корабът се люшна и се оттласна от пристана. Сирената изрева и избухнаха възгласи: „На добър път!“. Потеглиха.
* * *
Пристигнаха в Лондон посред нощ. Тъмнината се бе провесила гъста и тежка в гънките на улиците, докато се придвижваха от гарата към реката. Момиченцето беше изморено — наложи се Елайза да я събуди, когато пристигнаха на местоназначението си, — но не се оплакваше. Стискаше ръката на Елайза и я следваше по петите.
Вечерта двете вечеряха супа и хляб в стаята си. И двете бяха изтощени от пътуването и почти не си говориха, само се измерваха с поглед предпазливо над лъжиците си. Момиченцето попита веднъж за майка си и баща си, но Елайза отвърна само, че те ще ги чакат в края на пътуването. Беше лъжа, но необходима, реши Елайза: нуждаеше се от време, за да реши как ще е най-уместно да съобщи на малката новината за смъртта на Роуз и Натаниъл.
След вечеря Айвъри почти веднага заспа на единственото легло в стаята, а Елайза седна на канапето до прозореца. Гледаше ту тъмната оживена от минувачи улица, ту спящото дете, съзерцаваше личицето му още по-отблизо и накрая коленичи до леглото толкова близо, че усети дъха на момиченцето в косата си, можеше дори да преброи луничките по спящото личице. Наистина съвършено лице, с великолепна кожа с цвят на слонова кост и с розови устни. Елайза си даде сметка, че това е същото лице, същото мъдро изражение, което бе съзерцавала през първите дни от живота на детето. Същото лице, което подир това толкова често бе виждала в сънищата си.
И тогава я обзе копнеж, нужда — любов, май това беше, — толкова неистова, че всяка частица от съществото й се изпълни с категорична увереност. Сякаш собственото й тяло разпозна детето, на което бе дала живот, като реалност, както Елайза разпознаваше собствената си ръка, собственото си лице в огледалото, собствения си глас в тъмното. Тя внимателно легна на леглото и обгърна с тялото си телцето на спящото дете. Беше си у дома.
Едва когато свещта изгоря и по стените се проточиха тъмни сенки, тя най-сетне затвори очи. И се понесе в периферията на съня, усещайки тихото ритмично дишане до себе си, Елайза се пренесе в друго време, в друга стая само на няколко километра от тази, където самата тя спеше като дете, сгушена до топлото тяло на брат си Сами.
Елайза най-сетне си бе у дома.
* * *
В деня, в който трябваше да отплава корабът, Елайза и момиченцето излязоха рано, за да напазаруват. Елайза купи малко дрешки, четка за коса и куфар, в който да ги сложи. Куфарът беше подходящо голям за дете и Айвъри много му се зарадва. Стискаше го здраво, докато Елайза я водеше по претъпкания с хора пристан.
Навсякъде цареше оживление и шумотевица: свирещи локомотиви, бълващи пара, кранове, които качваха на борда бебешки колички, велосипеди и грамофони. Айвъри се засмя, когато минаха покрай върволица блеещи кози и овце, които пастири водеха към кораба. Беше облечена в по-хубавата от двете роклички, които Елайза й купи, и изглеждаше точно като богато момиченце, дошло да изпрати леля си на дългото й пътуване по море. Когато стигнаха до мостика, Елайза подаде на служителя билета.
— Добре дошли на борда, госпожо — поздрави я той и кимна така, че униформеното му кепе подскочи.
Елайза също кимна в отговор.
— Радвам се, че ще пътувам на прекрасния ви кораб — каза тя. — Племенницата ми е на седмото небе от радост за леля си. Вижте, дори си е взела куфарче наужким.
— Харесват ли ти големите кораби, малка госпожице? — сведе поглед към Айвъри служителят, а тя кимна и се усмихна мило, но не отговори. Точно както я беше инструктирала Елайза.
— Господине, брат ми и снаха ми чакат малко по-надолу на пристана — махна тя към растящата тълпа долу. — Имате ли нещо против да кача племенницата си на борда за малко и да й покажа каютата си?