Ето го. Заради това съкровище се бе върнала Елайза в дома на семейство Суиндъл, заради него се беше натъкнала на господин Мансел и не беше успяла да замине за Австралия. Керамичното гърненце, заради което Елайза и Айвъри се бяха разделили, заради което се беше случило всичко впоследствие, заради което Айвъри беше станала Нел.
— Какво е това?
Касандра погледна Крисчън в очите.
— Жалейна брошка.
Той се намръщи.
— През викторианската епоха изработвали такива от косите на членовете на семейството, минали и настоящи. Тази е била на Джорджиана Монтраше, майката на Елайза.
Крисчън кимна бавно.
— Обяснява защо е била толкова важна за нея. Защо е искала да си я вземе.
— И защо не е успяла да се върне на кораба. — Касандра сведе поглед към безценното притежание на Елайза в скута си. — Просто ми се иска Нел да можеше да я види. Винаги се е чувствала изоставена, така и не узна, че Елайза е била майка й, че е била обичана. Това бе единственото, което копнееше да узнае — коя е.
— Но тя е знаела коя е — възрази Крисчън. — Тя беше Нел, чиято внучка Касандра я обича толкова много, че е дошла отвъд океана, за да разгадае загадката на живота й.
— Тя не знае, че съм тук.
— От къде си сигурна какво знае тя и какво не? Може би и в момента те наблюдава — изви вежди той. — Била е сигурна, че ще дойдеш. Защо иначе да ти завещава къщата? И онази бележка на завещанието — какво пишеше там?
Колко странна и се бе сторила онази бележка, как изобщо не я проумяваше, когато Бен й я даде. „На Касандра, която ще разбере причината.“
— И? Разбра ли я?
Разбира се. Нел, която толкова отчаяно копнееше да се изправи пред собственото си минало, за да може да го преодолее, бе видяла у Касандра сродна душа. Поредната жертва на обстоятелствата.
— Знаела е, че ще дойда.
Крисчън кимна.
— Знаела е, че я обичаш достатъчно, за да довършиш започнатото от нея. Като в „Очите на магьосницата“, когато еленът казва на принцесата, че магьосницата не се нуждае от очи, че вече е научила коя е от обичта на принцесата към нея.
Очите на Касандра започнаха да парят.
— Мъдър е бил този елен.
— Мъдър и смел.
Не успя да сдържи усмивката си.
— И така, разбрахме коя е била майката на Нел. И защо я е оставила самичка на кораба. И какво се е случило с Елайза.
Освен това бе разбрала защо градината е толкова важна за самата нея, защо усещаше, че собствените й корени проникват в почвата, по-дълбоко и по-дълбоко, с всеки изминал момент, който Касандра прекарваше зад високия зид. Тук се чувстваше у дома, понеже по някакъв необясним начин в градината усещаше и присъствието на Нел. Както го бе усещала и Елайза. А тя, Касандра, беше пазителка на тайните и на двете.
Крисчън явно разгада мислите й.
— Е, още ли смяташ да продаваш? — попита той.
Касандра се загледа как вятърът посипва дъжд от жълти листа.
— Всъщност смятам да поостана.
— В хотела ли?
— Не, в къщата.
— Няма ли да си самотна?
Беше страшно нетипично за нея, но в този момент Касандра отвори уста и изрече точно каквото чувстваше. Не спря, не се усъмни, не се обезпокои.
— Мисля, че няма да ми е самотно. Не през цялото време. — Усети едновременно топлото и студено нахлуване на изчервяването и побърза да продължи: — Искам да завърша каквото започнахме.
Той изви вежди.
Този път руменината я спипа.
— Тук. Имам предвид в градината.
— Знам какво имаш предвид.
Погледът му прикова нейния, после се спусна към устните й. Сърцето на Касандра заблъска в гърдите, а Крисчън остави лопатата и посегна да погали бузата й. Приближи се до нея и тя затвори очи. От гърдите й се отрони въздишка, натежала от страданието на толкова много години.
Когато отвори очи, Касандра си даде сметка, че плаче. Не че беше тъжна, това бяха сълзите на намирането, на завръщането у дома след дълго отсъствие. Стисна здраво брошката. Минало. Настояще. Бъдеще. Собственото й минало беше изпълнено със спомени, един цял живот от прелестни, безценни и тъжни спомени. Цяло десетилетие тя се движеше сред тях, спеше с тях, разхождаше се с тях. Обаче нещо се бе променило. Тя се бе променила. Беше дошла в Корнуол, за да открие миналото на Нел, нейното семейство, а кой знае как бе намерила собственото си бъдеще. Тук, в тази красива градина, която бе създала Елайза и която Нел си бе върнала, Касандра откри себе си.