Крисчън я погали по косата и се вгледа в лицето й с увереност, от която тя цялата потръпна.
— Чаках те — каза той накрая.
Касандра пое ръцете му в своите. Тя също го бе чакала.
Епилог
Болница „Грийнслоупс“, Брисбън, 2005 г.
Усети хладина с клепачите си, щипеше като мънички крачета, като мравешки крачета, които шават напред-назад. И един глас, блажено познат:
— Ще повикам сестрата…
— Не — пресегна се Нел, но понеже все още не виждаше, се опита да докопа нещо, каквото и да е. — Не ме оставяй. — Лицето й беше мокро, затова допирът на климатизирания въздух до него беше студен.
— Ще се върна бързо, обещавам.
— Не…
— Всичко е наред, бабо. Ще повикам помощ.
Бабо. Значи, това беше, вече си спомни. През живота й я наричаха с много имена, толкова много, че беше забравила някои от тях, но едва когато се сдоби с последното — бабо, — разбра коя е всъщност.
Втори шанс, благословия, спасение. Внучката й.
А сега Касандра бе отишла да търси помощ.
Нел затвори очи. Отново беше на кораба. Усещаше водата под себе си, усещаше как палубата се поклаща ту натам, ту насам. Бъчви, слънце и прах. Хора, които се наместват, шепнат си, чакат…
Черно.
Тишина.
И после тя се озова другаде, на някакво тъмно и студено място. Самичка. Сред остри неща и клони от двете й страни. И усещането, че стените я притискат от двете страни, високи и тъмни. Светлината се връщаше — не много, но достатъчно, за да може тя да проточи шия и да съзре далечното небе.
Краката й се движеха. Ходеше, разперила ръце настрани, та да докосва листата и връхчетата на клоните.
Ъгъл. Зави. Още покрити с листа стени. Мирис на пръст, плътен и влажен.
И изведнъж разбра. Думата й хрумна изведнъж, стара и позната. Лабиринт. Беше в лабиринт.
Осъзна го мигновено и всецяло: в края на лабиринта се намираше най-превъзходното място. Там трябваше да отиде. На безопасно място, където да си почине.
Стигна до едно разклонение.
Зави.
Познаваше пътя. Помнеше го. Беше идвала тук преди.
Тръгна бързо, ускори крачка. Тласкана от нуждата, от увереността. Трябваше да стигне до края.
Пред себе си видя светлина. Почти бе стигнала.
Само още мъничко.
Но изведнъж от тъмното изникна нечия фигура. Писателката, протегнала ръка. И сребристият й глас:
— Чаках те.
Писателката отстъпи настрани и Нел видя, че е стигнала портата.
Краят на лабиринта.
— Къде съм?
— У дома.
Нел въздъхна дълбоко и последва Писателката — прекрачи прага и влезе в най-прелестната градина, която бе виждала някога.
Накрая магията на злата царица била развалена и младата жена, която жестокостта и злокобните обстоятелства затворили в тялото на птица, била освободена от клетката си. Вратата на клетката се отворила и кукувицата започнала да пада, да пада, да пада, докато най-накрая разперила закърнелите си крилца и установила, че може да лети. Прохладният морски бриз на родния й край тласкал крилете й и тя се понесла над ръба на канарата и над океана. Към новата земя на надеждата, на свободата и на живота. Към другата си половина. У дома.
Из „Полетът на кукувицата“ от Елайза Мейкпийс
info
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6801
Издание:
Кейт Мортън. Забравената градина
Австралийска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2012
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор: Елена Константинова
ISBN: 978-619-150-052-9
notes
1
Места и герои от книгите на британската детска писателка Инид Блайтън (1897–1968). — Б.пр.
2
Известна е със своите беседки (колибки), изкусно украсявани с цветове от растения, листа, крила от бръмбари, черупки от охлюви или други дребни предмети, откраднати от жилищата на хората. Птицата дори боядисва беседката си — сдъвква части от растения и нанася така приготвеното багрило с пръчица или с друг предмет като с четка. — Б.пр.
3
Вж. Thomas R. Collins, Sketching the Past (Hamilton Hudson, 1959), и Reginald Coyte, Famous Illustrators (Wycliffe Press, 1964). — Б.а.
4
Става дума за романа „Питър Пан в градините на Кензингтън“ (1906) от Дж. М. Бари (1860–1937), британски писател и драматург, известен най-вече като създател на образа на Питър Пан, герой на четири негови романа. — Б.пр.
5
Чарлс Лътуидж Доджсън (Луис Карол) (1832–1898) до края на живота си е бил преподавател по математика в колежа Олд Чърч в Оксфорд. — Б.пр.