Касандра не се учудваше, че след смъртта иде ред на деловите въпроси, но въпреки това се пообърка, думите му я свариха неподготвена.
— Нел ме помоли да изготвя завещанието й. Знаеш я каква беше — призна ми, че никак не й се искало да разкрива личните си дела пред непознат.
Касандра кимна. Такава си беше Нел.
Бен извади плик от вътрешния джоб на блейзера си. От времето ъглите му се бяха заоблили и бялата хартия бе станала кремава.
— Направи завещанието преди доста време — примижа той към плика. — През хиляда деветстотин осемдесет и първа, за да сме съвсем точни. — Замълча, сякаш очакваше Касандра да наруши мълчанието. Тя обаче не го стори и той продължи: — Повечето неща са пределно ясни. — Бен извади съдържанието на плика, но не го погледна. Приведе се напред и облегна ръце на коленете си, а завещанието на Нел увисна от дясната му ръка. — Баба ти завеща всичко на теб, Кас.
Касандра не се учуди. Може би се трогна и се почувства внезапно и извратено самотна, но не се учуди. Баба й имаше ли други близки? Не и Лезли. Касандра отдавна бе престанала да обвинява майка си, но Нел не успя да й прости. Да изоставиш детето си, бе казала тя веднъж пред леля Фили, когато мислеше, че Касандра не я чува, е толкова жестоко и толкова безотговорно деяние, че не заслужава прошка.
— Имаш къщата, разбира се, и малко пари в сметката й. И всичките й антикварни предмети. — Той се поколеба и изгледа Касандра, сякаш преценяваше дали е готова за нещо, което предстои. — Има и още нещо — сведе той поглед към листовете в ръката си. — Миналата година, след като поставиха диагнозата на баба ти, тя ме покани на чай една сутрин.
Касандра помнеше. Нел й поднесе закуската и спомена, че очаква Бен и иска да се срещне с него на четири очи. Помоли Касандра да впише в регистъра някакви книги от антиквариата в търговския център. И макар че Нел от няколко години вече не работеше активно в магазинчето, Касандра покорно излезе.
— През онзи ден тя ми даде нещо — каза Бен. — Един запечатан плик. Заръча ми да го сложа при завещанието й и да го отворя само ако… когато… — Той стисна устни. — Е, разбираш.
Касандра кимна, потръпна леко, сякаш по ръцете й неочаквано бе лъхнал хладен ветрец.
Бен махна с ръка и листовете прошумолиха, но не продума.
— Какво има? — попита Касандра и усети как в корема й натежава познатата тревожна бучка. — Можеш да ми кажеш, Бен, ще се справя.
Бен вдигна очи, изненадан от тона й. Смехът му я обърка.
— Няма причина за тревога, Кас, новината не е лоша. Всъщност тъкмо обратното. — Замисли се за миг и додаде: — По-скоро е загадка, отколкото беда.
Касандра въздъхна. Бен не уталожваше притеснението й с тези приказки за загадки.
— Изпълних заръката й и пъхнах плика вътре. Отворих го едва вчера. Направо щях да се гътна от смайване след онова, което видях. — Той се усмихна и изви рунтавата си вежда. — Вътре е нотариалният акт на още една къща.
— Чия къща?
— На Нел.
— Нел няма друга къща.
— Излиза, че има или е имала. А сега къщата е твоя.
Касандра примигна и се помъчи да проумее думите му.
— Сигурно има някаква грешка.
— Не, Кас, няма грешка — тихо и спокойно я увери Бен. — Само изненада.
Касандра не обичаше изненадите, тяхната внезапност, тяхната произволност. Така и не се научи да посреща неочакваното, но сега дори намекът за нещо подобно тутакси предизвикваше прилив на страх — изградената от тялото й реакция към промените. Вдигна едно сухо листо от обувката си и умислена го сгъна на две, а после още на две.
Нел не беше споменавала за друга къща нито веднъж през цялото време, докато живееха заедно, и откакто Касандра отново се бе върнала при нея. Защо? Защо ще пази подобно нещо в тайна? И за какво й е била тази къща? Инвестиция? Касандра беше чувала хората в кафенетата по Латроуб Теръс да обсъждат повишаващите се цени на недвижимите имоти, инвестиционните портфейли, обаче Нел? Нел винаги се бе подигравала на юпитата от деловия център на града, които плащаха цяло състояние за къщичките на дърводелците в Падингтън.
Освен това Нел отдавна се беше пенсионирала. Ако къщата е била инвестиция, защо не я е продала? И да живее с парите? Търговията с антики имаше и хубави страни, но финансовата изгода не беше сред тях — не и в последно време. Нел и Касандра припечелваха достатъчно, за да живеят, но само толкова. Имаше времена, когато една инвестиция щеше да им се отрази добре, но Нел не бе обелила нито дума.
— Къде е тази къща? — попита най-сетне Касандра и потърка пръсти, за да изтупа надробеното на парченца листо. — Наблизо ли е?