Касандра кимна разсеяно. Мислите й бяха другаде, търсеха връзки. Дължеше се на приказките на Бен за тайни и загадки, на намека му, че Нел вероятно се е опитвала да разгадае нещо. Всички тайни, които се бяха материализирали след смъртта на баба й, започваха да се сплитат в едно цяло. Неизвестният произход на Нел, пристигането й като дете на едно океанско пристанище, куфарът, загадъчното пътуване до Англия, тази тайна къща…
— Така, трябва да вървя — оповести Бен и изсипа остатъка от чая си в саксията с червено мушкато на Нел. — След петнайсет минути имам среща с клиент за един махагонов бюфет. Сделката беше много трудна, затова ще се радвам най-сетне да приключи. Искаш ли да свърша нещо, докато съм в търговския център?
Касандра поклати глава.
— Аз също ще дойда в понеделник.
— Не бързай, Кас. Онзи ден ти казах, че с удоволствие ще наглеждам магазинчето колкото е нужно. Ако в касата са се събрали някакви пари, ще ти ги донеса, като приключа днес следобед.
— Благодаря ти, Бен — рече тя. — За всичко.
Той кимна отново, изправи се и сложи сгъваемия стол обратно там, откъдето го беше взел, а нотариалния акт подпъхна под чашата си. Точно преди да завие зад ъгъла и да поеме надолу покрай къщата, се поколеба и се обърна.
— И да се грижиш за себе си, чуваш ли? Ако вятърът се усили, направо ще те отнесе.
Челото му се набърчи от искрена загриженост и Касандра установи, че й е трудно да срещне погледа му. Мислите му се четяха много ясно в очите, а тя не би понесла да види, че той я помни каквато е била преди.
— Кас?
— Да, добре.
Махна му за довиждане и се заслуша, докато боботенето на колата му заглъхваше надолу по улицата. Съчувствието на Бен, макар и добронамерено, сякаш винаги съдържаше и намек за обвинение. Съвсем леко разочарование, че тя не е успяла — или не е пожелала — да възроди предишната си същност. Не му хрумваше вероятността, че Касандра е избрала съзнателно да си остане такава. Че може там, където той вижда сдържаност и самота, тя да открива начин за самосъхранение; че е по-безопасно, когато имаш по-малко за губене.
Касандра потътри върха на маратонката си по циментовата пътека, отърси се от тъжните мисли и задъвка нокътя на палеца си. След това взе нотариалния акт. За пръв път забеляза малката бележка, закрепена отпред. Почеркът на Нел на старини, почти нечетлив. Приближи листа до лицето си, после го отдалечи и постепенно разчете думите. За Касандра, пишеше там, която ще разбере причината.
8
Брисбън, 1975 г.
Нел за пореден път прегледа документите набързо — паспорт, билет, пътнически чекове, — затвори сака и се укори самичка. Ама наистина, започваше да се вманиачава. Хората пътуват всекидневно, поне така й се струваше. Привързват се към седалки в гигантски консервни кутии и доброволно се съгласяват да бъдат катапултирани в небето. Пое си дълбоко дъх. Всичко ще бъде наред. Тя умееше да оцелява, нали така?
Обиколи къщата и провери дали прозорците са залостени. Огледа кухнята, увери се, че не е оставила газта пусната, вратата на хладилника — отворена, нито включени в контактите уреди. Накрая изнесе куфарите си през задната врата и заключи. Разбира се, съзнаваше причината да се тревожи — не се дължеше единствено на страха да не е забравила нещо, нито дори на опасението да не би самолетът да падне. Тревожеше се, тъй като си отиваше у дома. След толкова много време, цяла вечност, най-сетне си отиваше у дома.
В крайна сметка се случи неочаквано. Баща й Хю почина само преди два месеца, а тя вече отваряше дверите към миналото си. Той вероятно знаеше, че тя ще постъпи така. Сигурно се е досещал, когато е показал куфара на Филис и й е поръчал да го даде на Нел след смъртта му.
Докато чакаше на тротоара за такси, Нел вдигна поглед към светложълтата си къща. От тук й се стори толкова висока, не приличаше на никоя друга със смешното си тясно задно стълбище, затворено още преди години, с раираните тенти в розово, синьо и бяло, с двете кръгли тавански прозорчета горе. Постройката беше възтясна и четвъртита, за да я сметнеш за елегантна, но тя въпреки това си я обичаше. Беше нелепа и позакърпена, лишена от ясен произход. Жертва на времето и на дълга поредица собственици, всеки от които решен да остави своя отпечатък на дълговечната й фасада.