Касандра се прокашля.
— Знаете ли, канех се да ви попитам нещо… — Тя леко повиши тон и почти успя да привлече вниманието им. — За Нел. Нещо, което спомена в болницата.
Филис и Дот се извърнаха с пламнали бузи. Овладяха се при споменаването на сестра им. Името й им напомни защо са тук и защо бършат чаените сервизи.
— За Нел ли? — попита Филис.
Касандра кимна.
— В болницата, малко преди края, тя заговори за някаква жена. Жената, така я наричаше, или Писателката. Явно смяташе, че са на някакъв кораб.
Филис присви устни.
— Мислите й са блуждаели, нямала е представа какви ги говори. Сигурно е някоя героиня от сериалите, които гледаше. Нали зяпаше някакъв филм, в който действието се развиваше на кораб?
— О, Фил! — поклати глава Дот.
— Сигурна съм, че го е споменавала…
— Стига, Фил — прекъсна я Дот. — Нели вече я няма. Няма смисъл от тези работи.
Филис скръсти ръце пред гърдите си и изсумтя колебливо.
— Трябва да й кажем — тихо каза Дот. — Няма да й навреди. Вече не.
— Какво да ми кажете?
Касандра изгледа първо едната, после другата. Зададе въпроса с намерение да сложи край на спора, но не бе очаквала да се натъкне на този странен намек за тайнственост. Лелите й бяха толкова съсредоточени една върху друга, че май бяха забравили присъствието й.
— Какво да ми кажете? — повтори.
Дот погледна Филис с извити вежди.
— По-добре да излезе от нас, отколкото да го научи по друг начин.
Филис кимна почти незабележимо, срещна погледа на Дот и се усмихна мрачно. Знаеха нещо, което отново ги превърна в съюзнички.
— По-добре ела и седни — рече Филис най-накрая. — Дот, скъпа, стопли чайника, ако обичаш, да си направим по един чай.
Касандра последва Филис във всекидневната и седна на канапето на Нел. Филис разположи широката си задница от другата страна и май позагуби нишката.
— Не знам откъде да започна. От много отдавна не съм мислила за тези неща.
Касандра недоумяваше. За кои неща?
— Това, което ще ти кажа, е голямата тайна на семейството ни. Всяко семейство си има тайна, уверявам те, просто някои тайни са по-големи от други. — Погледна намръщено към кухнята. — Защо Дот се бави толкова?
— За какво става въпрос, Фил?
Лелята въздъхна.
— Зарекох се да не казвам на никого. Цялата история така разедини семейството, че е по-лесно да се преструваме, че не се е случила. Страшно ми се иска да беше така и татко да беше запазил тайната за себе си. Той обаче смяташе, че постъпва правилно, клетият.
— Какво е направил?
Дори да я беше чула, Филис с нищо не го показа. Историята си беше нейна и тя щеше да я разкаже, както и когато си поиска.
— Бяхме щастливо семейство. Нямахме бог знае какво, но бяхме щастливи. Мама, татко и ние, момичетата. Както знаеш, Нели беше най-голямата, а после, след промеждутък от десетина години заради Първата световна война, се родихме и ние, останалите. — Усмихна се. — Няма да повярваш, но навремето Нели беше душата на семейството. Всички я обожавахме — беше като майка за нас, по-малките, особено след като мама се разболя. Нел се грижеше всеотдайно за мама.
Касандра прекрасно си представяше как Нел се грижи за умиращата си майка, но трудно можеше да повярва, че раздразнителната й баба е била душата на семейството.
— Какво се случи?
— Много време никой от нас не знаеше. Така искаше Нел. В семейството ни всичко се промени, а никой не проумяваше защо. Голямата ни сестра се превърна в друг човек, сякаш вече не ни обичаше. Не стана изведнъж, не беше толкова драматично. Тя се затвори постепенно, отдръпна се от нас. Беше голяма загадка и доста мъчителна, а татко отказваше да обсъжда темата, колкото и да го ръчкахме.
Всъщност съпругът ми, мир на праха му, най-сетне ни насочи в правилната посока. Несъзнателно, уверявам те — не че целенасочено бе разбулил тайната на Нел. Просто се запали по историята, това е. След раждането на Тревър се зае да прави родословно дърво. И майка ти се роди тогава, през четирийсет и седма. — Филис замълча и огледа Касандра изпитателно, сякаш да провери дали тя по някакъв начин не предусеща какво предстои. Нищо подобно.
— Помня ясно като бял ден как един ден той влезе в кухнята и заяви, че не открива в регистъра никакви данни за раждането на Нели. „Няма да откриеш, естествено — казах, — Нели е родена в Мерибъро, преди семейството да си събере багажа и да се премести в Брисбън.“ Дъг кимна и каза, че и той така си помислил, обаче после писа за подробности до регистъра в Мерибъро и от там му отговориха, че такива няма. — Филис изгледа Касандра многозначително. — Тоест Нел не съществува. Поне не официално.