- Каква е дългосрочната прогноза?
- Не пожелаха да кажат. Но ако четеш между редовете, излиза, че състоянието му, освен ако не стане чудо, е необратимо.
Известно време Лоугън осмисля чутото.
- А третият?
- Тежко кататонично разстройство, белязано със ступор и неподвижност. Лекарите отново нямат обяснение, защото компютърната томография не показа увреждания на лимбичната система, базалните ядра или на челната мозъчна кора, които обикновено съпътстват кататоничната шизофрения.
Лоугън въздъхна дълбоко. После бавно изви поглед към прозореца.
- Джеръми, такива са законите на войната - тихо каза Олафсон. - Това бяха лоши, много лоши хора. Те са пряко или непряко отговорни за смъртта на Уил Стречи.
- И на Пам Флуд - добави мрачно енигмологът.
- Точно така. Ако не беше действал, хиляди - не, може би стотици хиляди щяха да са изправени пред заплахата от подобна съдба.
- Зная. - След малко Лоугън отново насочи очи към директора. - И какво стана? Заплахата беше ли неутрализирана?
- След края на бурята накарах няколко избрани хора под ръководството на Олбрайт да извадят всичко от помещението и да го разглобят, въпреки че ти беше свършил вече половината работа с основната машина. Изгорили са всичко в леярната в Уейкфийлд.
- А работата на Бенедикт?
- Отново с помощта на Олбрайт нашата охрана наложи възбрана. Прочистихме офиса, лабораторията в мазето и апартамента ѝ. Всичко е изгорено. С помощта на местните власти опразнихме и наследствения ѝ апартамент в Провидънс. Всъщност там открихме повече бележки и папки.
- Местните власти? - повтори Лоугън.
- Няма много големи градове по крайбрежието на Нова Англия, които да не дължат на „Лукс“ поне една услуга. - Олафсон направи пауза. - Освен това взехме предпазната мярка да унищожим всички останали документи в нашите архиви, свързани с Проекта „Грях“. Не говоря само за онези папки в моя сейф. Имам предвид и ранните проучвания, довели до създаването на проекта в края на 20-ге години. Всичко, независимо колко пряко или непряко е свързано с проекта. - Той погледна към Лоугън. - Надявам се, че одобряваш.
- От все сърце. А „Айрънхенд“?
Лицето на Олафсон отново стана мрачно.
- Водим дискретни разговори с ФБР. Унищожихме всички доказателства, които бяха в нашите ръце. Направихме всичко възможно да премахнем и онова, което Бенедикт е могла да постигне. - Той направи пауза. - Какво ще кажеш?
- Мисля, че ако е разполагала с достатъчно материал да продължи работата извън кампуса, да речем в лабораториите на „Айрънхенд“, нямаше да действа толкова отчаяно. Да премахне Стречи, да направи опит да ме убие, да стори всичко възможно да спечели време, за да намали размерите на оръжието и да го измъкне от „Лукс“. - Той замислено поклати глава. - Ако сте унищожили цялото оборудване и изгорили архива, в „Айрънхенд“ няма да имат достатъчно материал, за да възстановят работата.
- Да, може би сами няма да могат - съгласи се Олафсон, - но това няма да им попречи да опитат. Ще излъжа, ако кажа, че лесно ще се откажат.
Това заключение остана да витае из въздуха. Най-накрая Лоугън стана. Олафсон направи същото.
- Мога ли да те изпратя до колата? - попита директорът.
- Благодаря, но трябва да свърша още нещо преди да си замина.
- В такъв случай ще се сбогувам. - Олафсон сърдечно му стисна ръката. - Дължим ти повече, отколкото можем да ти платим. Обади се, ако някога мога да направя нещо лично за теб в качеството си на директор на „Лукс“.
Лоугън са замисли за миг.
- Има нещо, което можеш да направиш.
- Кажи.
- Следващия път, когато дойда тук, за да започна свободен изследователски проект, моля те, погрижи се Роджър Карбън да си е взел творческия отпуск и да е далеч от „Лукс“.
Олафсон се усмихна.
- Смятай го за уредено.
След като излезе от кабинета на директора, Лоугън бавно тръгна по елегантно обзаведените коридори и широките стълбища. През трите дни след бурята мозъчният тръст се беше върнал към обичайното си състояние: учените разговаряха с приглушени гласове, докато се разминаваха, а ококорени клиенти очакваха сред едуардианското великолепие на централната библиотека да бъдат приети. След като мина край трапезарията - звънтенето на сребърни прибори и порцелан зад затворените врати подсказваше, че скоро ще бъде сервиран обядът - зави по един страничен коридор, мина през двойна врата и излезе на задната ливада.