- Може би. Аз също харесвам пеперудите.
- Не само ги харесвам, направо съм луда по тях. Още от детските си години. Когато не работя, съм навън да ги ловя. Виж тази. - Тя посочи една сравнително малка пеперуда в близката кутия: кафява с черни „очи“ и оранжеви ивици по крилете. - Кафявопетнист сатир. Много рядка. Хванах я, когато бях на тринайсет и още не бяха обявени за застрашени.
- Красива е - обяви Лоугън, който отмести поглед от пеперудата и го спря върху Миколос. - Каза, че знаеш кой съм.
- Помня, че те видях в документалния филм по Обществената телевизионна мрежа за разкопките на гробницата на много древен фараон. Ако не бъркам. Отличаваше се от другите заради професията си. - Тя сбърчи лице. - Нарекоха я със странна дума... ъъъ... един...
- Енигмолог - довърши вместо нея изречението Лоугън. Реши, че сравнението с Бети Буп не беше честно. Брадичката ѝ повече приличаше на тази на Клодет Колбер 2.
- Да, точно така.
- Е, радвам се, че си гледала филма. Това ще ми спести много време да се представям.
Тя го погледна с любопитство.
- Дошъл си да изследваш Дамската пътека?
- Не, за съжаление. Управителният съвет ме помоли да проуча смъртта на Уилърд Стречи.
Очите на Миколос бавно се преместиха върху нейното бюро.
- Точно от това се страхувах - каза тя със съвсем различен тон.
- Зная, че това сигурно е трудно за теб, затова ще ги задавам колкото може по-кратки въпроси. Но ти си била по-близо до доктор Стречи от всеки друг. Надявам се, разбираш, защо е необходимо да разговаряме.
Тя кимна безмълвно.
- Първо ми разкажи малко за себе си. Как дойде в „Лукс“, как започна работа за Стречи?
Миколос направи пауза, за да отпие глътка чай от чашата, която стоеше на бюрото ѝ.
- Не зная доколко си запознат с това как „Лукс“ набира персонал. Те са много придирчиви.
- Вероятно това е чисто омаловажаване.
- Сигурно британците така попълват МИ5 с бъдещи шпиони. „Лукс“ разполага със способни ловци на таланти в няколко от най-добрите университети. Когато забележат някого, който показва определени заложби, нужния характер и интелектуално любопитство - „Лукс“ е снабдил ловците с подробни профили - се свързват с фондацията. Организира се проучване и ако резултатите са положителни и има подходящо място, се прави предложение. Преди четири години направих магистратурата си по компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. Планирах да продължа направо с докторат. Вместо това спечелих наградата за маскиран софтуер на Обществото за съвременна компютърна обработка. Веднага след това ме посети ловецът на „Лукс“. - Тя сви рамене. - И ето ме тук.
- Каква беше специалността ти в МТИ? - попита Лоугън.
- Дизайн на стратегически софтуер.
- Не съм чувал за това.
- Съвсем нова дисциплина. Занимава се с това как да предпазваш програмите от пълната със заплахи днешна цифрова среда: червеи, тунели, обратно инженерство, нахлуване на враждебни корпорации или правителства. Разбира се, човек се научава да пише свои собствени алгоритми за обратно инженерство. - Тя се усмихна почти хитровато.
- И те наеха специално за асистент на доктор Стречи?
Миколос кимна.
- Предишният му асистент напусна, за да си гледа децата. - Тя направи пауза. - Странно как омъжените жени са склонни да забременяват от време на време, нали?
- Да, често съм се чудил на това. - Лоугън се облегна на стола. - А вписваше ли се добре в работата? Имам предвид, че Стречи беше специалист по релационни бази данни.
Миколос се поколеба.
- Нямам представа доколко си запознат с тях. Те са много по-мощни и разностранни, отколкото йерархичните или неструктурираните бази данни. А системата на Стречи за управление на бази данни „Паралакс“ беше революционна, когато се появи. Той беше изключителен програмист. Наистина невероятен. Езикът, на който пишеше, на първо място е много оскъден, но той успяваше да накара всеки ред да върши тройна работа. И все пак „Паралакс“ беше... ами продукт от неговото време. „Лукс“ търсеше начин да го предлага на по-голям и с по-ниски изисквания пазар.
- А това означаваше вкарване на млада кръв.
- Днес програмите, за които някога големите корпорации са плащали стотици хиляди долари за лицензи на работните места, няма нужда да бъдат слагани в архива, когато остареят. Предназначението им може да се промени за използване от по-малки фирми, които ще плащат по-малко за работно място, защото нуждите им са по-ограничени. В крайна сметка това означава да пуснеш програмата в широкия свят, но тя трябва да бъде защитена и с технологии срещу нерегламентиран достъп. Това е моята задача.