Выбрать главу

-      Резултатът?

-      Моля? - Тя го погледна.

-      Ами човек като Стречи, в края на своята кариера, може да се засегне... ако реши, че млада, слаба и гладна жена променя предназначението на делото на живота му.

Настъпи пауза, по време на която Миколос бавно започна да се променя. Както беше дружелюбна, открита и дори игрива, тя видимо се смути и се отблъсна назад от бюрото. Лоугън почувства, че отблъсква и него.

-      Мога ли да подържа ръката ти за малко?

Тя се смръщи от изненада.

-      Ако не възразяваш. Това ми помага да почувствам по-добре човека, с когото разговарям. Понякога успявам да разбера нещата на по-дълбоко равнище, отколкото само на езиковото.

След миг тя протегна ръка. Той я пое дружески в своята.

-      Зная - започна той след малко. - Зная, че се опитваш да се справиш по най-добрия начин с нещо ужасно. Един от начините е да се преструваш: да действаш и говориш безгрижно, да избягваш проблема. Това е ефективен защитен механизъм. Във всеки случай за известно време.

Очите на Миколос плувнаха в сълзи. Лоугън издърпа ръката си. Тя се извърна, бръкна в кутия със салфетки и попи сълзите си. Прекараха в мълчание около минута. Накрая си пое дълбоко дъх, потрепери и се обърна отново към него.

-      Добре съм - обяви тя. - Съжалявам.

-      Няма за какво. Преживяла си нещо ужасно.

-      Просто... - Тя отново замълча и Лоугън почувства, че всеки момент ще се разплаче. Обаче успя да се стегне.

-      Просто Уилърд беше толкова мил, толкова кротък човек. Обичаше работата си. Обичаше „Лукс“. Мен също обичаше, по свой начин. Поне така си мисля.

-      Значи не е бил огорчен, не е гледал на теб като на човек, който иска да му вземе работата?

-      Не, нищо подобно. В началото малко ме беше страх, че може и да мисли така - щеше да е напълно естествена реакция. - Миколос подсмръкна и попи носа си с нова кърпичка. - Обаче той наистина искаше да сменим предназначението на „Паралакс“ за по-широк пазар. Мисля, че изпитваше усещането, че... ами че е постигнал достатъчно. Беше направил няколко открития в теорията на релационните бази данни, бе създал своя много успешна система за управлението им. Това е повече от достатъчно за всяка кариера. И така, макар да продължаваше да се интересува от работата и да си оставаше посветен на идеята „Паралакс" да бъде направен възможно най-добър, участието му стана по-малко активно.

-      В какво точно се състоеше работата?

Миколос отново замълча.

-      Тук започват техническите подробности. Например обфускация или маскиран софтуер.

-      Спомена този термин и по-рано. Какво означава?

-      Това е предмет на обратното инженерство. Да направиш софтуера труден за разкодиране и разбиране. В „Лукс“ обичат да им плащат за „Паралакс“ - не им се ще да го загубят. Но в действителност по-голямата част от работата, която вършех, беше инспекция на кода. И му помагах да документира теориите си, докато се развиваха и съзряваха.

-      С други думи, си играла ролята на Бозуел за своя Джонсън101?

Миколос тихичко се засмя, макар очите ѝ още да бяха зачервени.

-      И двамата играехме ролята на Бозуел. Уилърд се гордееше с работата, която беше свършил. Гордееше се съвсем искрено. Затова искаше да я хроникира. Не само за себе си, но и за потомството. Или онова, което минава за потомство тук, в „Лукс“.

-      Разбирам. - Лоугън се замисли за миг. - А другата работа, която е почнал преди няколко месеца? Да ръководи реконструкцията на Западното крило?

За миг по лицето на Миколос премина сянка.

-      В началото не споменаваше нищо за нея. Във всеки случай нищо отрицателно. Не беше и характерно за него - никога не би злословил за когото и да било или за каквото и да е. Но си личеше, че никак не е доволен. По това време единственото, което искаше, беше да завърши работата си. Може би да понамали седмичното работно време, за да успява и да излиза с лодката. Но с времето тази работа започна да го интересува все повече. В нея влизаше доста архитектурно планиране и дизайн - това му беше наистина приятно.

-      Разбрах, че е работил в тясно сътрудничество с фирмата, построила тази сграда.

-      Да, „Флуд и съдружници“.

Лоугън си пое дълбоко дъх. Следваше трудната част.

-      Още само един въпрос. Можеш ли да ми разкажеш за събитията, които доведоха до нападението на доктор Стречи срещу теб?

Миколос не отговори.