- Много смущаващо - беше отбелязал Олбрайт. - Не е за чудене, че хората побързали да си потърсят нови помещения, щом веднъж ремонтът на Източното крило бил завършен.
Планът на Уилърд Стречи за справяне с огромната бъркотия от помещения беше да събаря стени и да пробива неконструктивни елементи, за да създаде два успоредни коридора, простиращи се от север на юг. От двете страни на коридорите щяха да бъдат изградени модерни кабинети и лаборатории. Оригиналните декоративни елементи, прозорци, врати и дървени ламперии щяха да бъдат използвани повторно, където е възможно.
Лоугън осъзна, че краката му го бяха отвели чак до края на централния коридор на първия етаж. Две дървени врати препречваха пътя му напред. Пред тях имаше кадифен шнур, закачен на месингови стълбове. На него висеше табелка с надпис:
СТРОЕЖ. ВХОД САМО ЗА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА.
Лоугън бе подписал множество документи за доктор Олафсон, които освобождаваха „Лукс“ от всякакви задължения и отговорности в случай на нараняване или смърт. В замяна бе получил правото да броди из целия комплекс и околностите му. След като погледна през рамо и видя, че коридорът зад него е празен, прекрачи кадифения шнур, извади ключ от джоба си, отключи и влезе. Беше много тъмно и въздухът миришеше на дървени стърготини и гипсова замазка. Лоугън затвори вратата, зарови из мешката и извади фенерче, светна и плъзна лъча наоколо. Откри панел с електрически ключове и ги натисна един по един.
Озова се в малко преддверие - вероятно нещо като приемна до входа на Западното крило. Мебелите бяха скрити под защитни найлони, а паркетът на пода бе покрит с няколко слоя брезент. Тези защитни покрития бяха причина за странно безличното излъчване на помещението. От него имаше само един изход - арка без врата в южната част. Щом завърши проучването си, Лоугън мина през нея.
Спря за малко, остави мешката на земята, за да прегледа работните чертежи и отчетите, които беше донесъл. Според строителните планове първата работа естествено щеше да бъде разрушаването. На група работници бе възложено разрушаването на инсталациите в подготовка на новото строителство. На друг екип беше дадена деликатната задача да събори някои неносещи стени, за да освободи място за онова, което в архитектурните спецификации бе наименувано „паралелен коридор А“ и „паралелен коридор Б“. Двете нови артерии, около които щяха да бъдат построени проектираните наново кабинети и лаборатории. Останалото щеше да бъде направено по-нататък.
След като мина под арката на приемната, Лоугън отново се озова на тъмно. Единствената светлина беше онази, която нахлуваше от приемната. Той се огледа, видя друга група електрически ключове и ги щракна. Обаче нищо не се случи: очевидно токът беше спрян заради разрушаването на инсталации и стени. След като отново светна фенерчето, се оказа, че се намира в помещение, което сякаш нямаше покрив. Подът и тук беше покрит с брезент, обаче на места събран и разместен от преминаването на множество крака в работни обувки, и Лоугън можеше да види дебелия слой прах върху паркета отдолу. От всички страни се извисяваха древни камъни: церемониалните мегалити на Делаву. Сега, заобиколени от стени, побитите камъни изглеждаха дори по-големи, отколкото бяха в действителност. Лоугън остави светлината от фенерчето да ги залива, насочвайки лъча му към тавана далече над главата си. Върховете им бяха грубо одялани, черни и заострени в края. На какви ли събития - хубави или грозни, са били свидетели? Дали бяха видели как умира Ричард III по време на битката, която отбелязва падането на Плантагенетите? Или още по-стари церемонии - мрачни и езически? Имаше нещо в тези безмълвни стражи, което се стори тревожно на Лоугън, и той внимаваше да не ги докосне, когато продължи нататък.
Отвъд побитите камъни започваше коридор, който водеше дълбоко навътре в крилото. Лоугън продължи по него, докато не стигна стълбище, по което се изкачи. Вторият етаж представляваше объркваща поредица от полуразрушени кабинети. Голи крушки висяха на кабели. Тук имаше по-дебел слой прах, но беше основно от гипс, посипал се без съмнение при разбиването на неносещите стени и елементи, за да се освободи място за двата успоредни коридора на Стречи. От мястото, където беше застанал, Лоугън успя да различи грубите очертания на новия успореден коридор А. Личеше не заради онова, което беше построено, а по-скоро заради събореното: дълга зееща дупка, пробита през кабинети, складове и коридори, простираща се в мрака право на юг.