Опасността, която усети още щом прекоси прага на забравената стая, не беше изчезнала. Обаче под 800-те вата бяла светлина, която сценичният прожектор осигуряваше, тя се държеше на разстояние.
Под едната мишница Лоугън стискаше дълга ролка хартия. Свали мешката от рамото си, сложи я на работната маса заедно с фенерчето и ролката и започна с ръка да заглажда листовете. Това бяха оригиналните чертежи на „Лукс“, които същия следобед беше взел от кабинета на Стречи. Запрелиства ги, докато не намери плановете на Западното крило. В малък рамкиран правоъгълник в долния край пишеше: „Резиденция на Делаву. Архитект М. Флуд. 1886“.
Големият син лист беше покрит с гъсти линии, мерки, ситно изписани технически бележки, но малко по-малко той успя да го разчете. Наум сравняваше оригиналното състояние на крилото с концепцията, която Стречи и неговите работници бяха осъществявали. Ставаше ясно, че стаята, която беше открил, я няма в чертежите. Всъщност мястото, където сега се намираше, беше проектирано, поне частично, да бъде стълбищна шахта. Това означаваше две неща: или че помещението е било вградено в крилото след първоначалното изграждане на къщата... или че плановете са били преработени с цел да се скрие съществуването на стаята.
Той нави плановете и ги остави настрана. Под безмилостната яркост на прожектора сега започнаха да се виждат неща, които не беше забелязал по-рано. В тавана беше вграден кръгъл диск, украсен с богати гравюри - без съмнение той скриваше отвора от някога монтиран полилей. Може би това помещение е било част от по-голямо и елегантно пространство? Между петте картини, висящи на стените, имаше празни места, където някога са висели други - издаваше ги лекото потъмняване на боята там, където са били. Докато предния път му се беше сторило, че помещението е безупречно чисто, сега забеляза, че на решетката в камината има пепел.
Пристъпи в средата на стаята и насочи вниманието си към големия уред в центъра. Обиколи го няколко пъти бавно, проучвайки го с любопитство. Формите му бяха неравни, дълъг като ковчег, но два пъти по-висок, придатъци с неизвестно предназначение стърчаха отстрани и отгоре. Всеки придатък беше скрит под извити, внимателно монтирани за защита плочки от палисандрово дърво, заключени неподвижно като капаците на старите шевни машини. Така че представляваше еднаква монолитна полирана дървена повърхност с характерни шарки.
Единият край на уреда беше по-широк от другия и отчасти покрит с метална плоча, закрепена с винтове за дървото. Лоугън забеляза, че половин метър по-нататък в пода бяха издълбани римските цифри от I до VI. По-тесният край беше покрит с друго монолитно парче дърво, чиито краища бяха обковани с метал и закрепени с два винта за основния корпус. Лоугън прокара пръсти по една от ключалките. Докато го правеше, забеляза малка месингова плочка, завинтена за дървото точно под заключената част от корпуса. Тя беше замърсена и потъмняла от времето, но той успя да различи две думи в двата ѝ края: ЛЪЧ и ПОЛЕ. Нямаше представа за какво може да става дума.
Продължи огледа и намери още две плочки, завинтени близо до долния край на уреда. На едната пишеше: Машиностроителна компания „Роузуел“, а на втората, закрепена за друг участък, на немски: „Електрофабрики „Келе“ АД. Лоугън извади електронен диктофон от джоба си и записа прочетеното.
След като прибра диктофона, анализира помещението с детектора за трите вида електромагнитни полета и с брояча на йоните във въздуха. Записа показанията им в малък бележник с кожена подвързия за сравнение по-късно с данните от измерванията, които беше провел в помещенията на Стречи и на други места из „Лукс“.
След това отиде до прожектора и го изключи. В резултат се озова в пълна тъмнина. Върна се при тайнствената машина, седна по турски на пода с гръб към нея, затвори очи и зачака да види няма ли стаята да му каже нещо. Изпитваше любопитство и малко тревога дали ще има повторение на странната и заплашителна музика, която беше чул в апартамента на Стречи.
В началото нямаше нищо, като изключим същото слабо съзнание за спотайваща се опасност. След това усещането за безпокойство и тревога, които беше изпитал в апартамента на Стречи, се върна заедно с чувство на смущение. В този момент, съвсем неочаквано, ето го пак - този влудяващ музикален пасаж, натрапчив, суров и злобен, го заля с вълни от мрачни арпеджиа в минорен лад. Всяко усещане за спокойна, романтична красота сега се изпари напълно.