- С какво мога да ви помогна? - попита пазачът.
- Искам да разгледам новите архиви - отговори Лоугън и кимна към вратата.
- Моля, покажете си пропуска.
За да спести време Лоугън извади не само картата, но и писмото от Олафсон.
Пазачът ги провери, после му върна и двете.
- Съжалявам, но нямате право да ползвате Архив 2.
- Писмото от директор Олафсон...
- Съжалявам, сър - повтори пазачът с по-твърд тон, - но само хора с равнище на достъп А или по-висок могат да прекрачат тази врата.
Равнище на достъп А? Лоугън никога не беше чувал за подобно нещо. По време на някогашния си престой в „Лукс“ въобще не беше чувал за някакви равнища на достъп.
- Но... - Той неволно направи крачка напред. Тогава пазачът пристъпи, за да прегради пътя му. При това му действие енигмологът видя на тежкия му служебен колан палка и флакон с лютив спрей.
- Разбирам - провлече Лоугън, кимна, обърна се и мина между редиците кантонерки, после през вратата и се озова отново в коридора на мазето.
16.
Беше седем без четвърт, когато Лоугън почука на вратата на Олафсоновня кабинет, след като прекоси приемната.
- Влез - чу се отвътре.
Когато Лоугън влезе, завари Олафсон пред малко огледало да си оправя вратовръзката.
- Секретарката ти вече си е отишла - обясни енигмологът, - затова почуках направо. Извинявай, може би се готвиш за вечеря?
- Това може да почака - успокои го Олафсон, докато си слагаше сакото, а после се настани зад бюрото си.
- Откри ли нещо?
- Да, открих нещо. Но имам нужда от помощта ти.
Олафсон простря ръце настрани с дланите нагоре, сякаш искаше да каже: Цял съм на твое разположение.
Лоугън остави мешката си на единия от столовете пред бюрото и се отпусна на другия. Отвори мешката и извади нещо отвътре: силно обгоряло парче хартия в плик за писма. Подаде го на Олафсон, който започна внимателно да го разглежда.
- Намерих го сред купчина пепел от изгорени документи в камината на забравената стая - обясни Лоугън.
Олафсон продължи да го гледа.
- Трима мъже в бели престилки, застанали зад някаква работна маса.
- Не някаква, а работната маса, която още е в стаята. Може да се потвърди по дълбоката драскотина близо до левия ъгъл.
- Дори да е така, невъзможно е да се установи самоличността на хората. Горната част на снимката е изгоряла до гърдите.
- Това е така - съгласи се Лоугън. - Въпреки това снимката може да ни каже нещо. - Той отново зарови в мешката и извади парче хартия, сгънато на две, и вдигна долната половина така, че директорът да може да я види. Беше ярко изображение като в комикс на един преувеличено закръглен мъж, застанал на корабна палуба при силно вълнение, облечен в синьо яхтсменско сако, бели шорти и моряшка шапка. Мъжът гледаше вторачено надолу към очевидно болна от морска болест жена, която лежеше завита с одеяло на шезлонг.
Олафсон се вторачи в снимката.
- Какво за нея?
Сега Лоугън откри горната половина и Олафсон можа да види целия лист. Логото на списание „Ню Йоркър“ заемаше горната част от листа заедно с дата: 16 юли 1932.
- Библиотеката в Нюпорт притежава чудесна сбирка от периодични издания - обясни енигмологът. - Не ми позволиха да донеса оригинала, но ми направиха цветно копие на корицата.
- Не разбирам - оплака се Олафсон.
- Разгледай по-внимателно изгорялата снимка. Виждаш ли тези листа и периодични издания на бюрото? Твърде са замъглени, за да може да се различат, като се изключи корицата на списанието, на която се вижда дебелак в странна яхтсменска униформа. Вгледай се внимателно. Едва се различава, но въпреки това си личи, че не е корица на лъскаво списание като „Колиърс“, „Лайф“ или „Сатърди Ивнинг Поуст“. На мен ми заприлича на типична корица на „Ню Йоркър“. - Той прибра листа обратно в мешката. - Сега разполагаме с terminus post quern, или граница, до която се е работило в това помещение. Значи е било използвано най-малко до лятото на 1932 г.
- Разбирам.
- Същевременно слага край и на въпросителните кой е използвал помещението. „Лукс“ са използвали помещението съвместно или вместо първия собственик на замъка. Като стана дума за собственика: проверих оригиналните чертежи в кабинета на Стречи. Те не включват забравената стая. - Лоугън взе обгарялата част от снимката, сложи я в плика и я прибра в мешката. - Чувал ли си за нещо, наречено Проект „Грях“?