Олафсон направи гримаса.
- Проект „Грях“? Не, не съм.
- Моля, опитай се да си спомниш. „Грях“ може и да е само началото на дума. Не се ли сещаш за проект на „Лукс“ с подобно наименование?
Когато Олафсон поклати глава, Лоугън извади друг плик за писмо. В него лежеше късчето изгоряла паметна бележка, която също беше извадил от пепелта, и той го подаде на Олафсон.
Директорът го гледа известно време, после поклати глава.
- Не събужда никакви спомени у мен.
- Не можах да намеря също така нищо за подобен проект във вашите архиви, макар че проверката ми беше колкото може по-изчерпателна. Обаче все пак попаднах на нещо. Нещо много интересно.
Олафсон си наля чаша вода от декантера на бюрото си.
- Разказвай.
Енигмологът се наклони.
- Мисля, че открих дупка в архива ви.
- Каква дупка?
- Когато днес следобед проучвах архива на „Лукс“, открих документи за различни проекти, по които е работено в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. Интересни, но нямащи нищо общо проекти върху предмети като екзотичните свойства на електромагнитното лъчение, класификацията на химикалите в мозъка и опити за анализ и изолиране на ектенична енергия.
- Ектенична енергия? - попита Олафсон.
- Да. Нали е много интересно? Ектенична енергия. Известна и като ектоплазма. Това е веществото, което са смятали, че медиумите излъчват по време на спиритически сеанси с цел телекинеза или разговори с мъртвите. В края на деветнайсети век този предмет се изследва много, но по-късно интересът избледнява. - Той направи пауза. - Защо учени от „Лукс“ са съживили подобни изследвания?
- Нямам представа. Вероятно си намерил отговора в архива на изследването.
- Точно в това е проблемът. Макар в папките да се намират доказателства, че изследванията са набирали скорост в течение на няколко години, конкретните данни - например имената на участващите учени, подробности за тяхната работа, данни от опитите, тестовете или наблюденията - са странно оскъдни. А други папки в архивите, отнасящи се до други проучвания, са пълни с всякакви сведения.
Лоугън се облегна на стола си.
- Въпросните папки имат още една обща особеност - по едно и също време, около началото на 30-те години, проучванията изведнъж спират.
Олафсон потърка брадичката си.
- Имаш ли теория?
- Само зачатъци на теория. Ще се върна на нея след минутка. Нека сега се върнем на дупката във вашия архив. Направих сравнителен анализ на количеството данни в архива на „Лукс“ между 1920 и 1940 г. Беше бърз и не много точен анализ, но ми стана ясно, че за годините между 1930 и 1935 г. има по-малко архивни материали, отколкото за останалите. Понякога малко по-малко, но понякога много по-малко.
Олафсон го гледаше безмълвно.
- И така, ето моята хипотеза: в края на 20-те години в „Лукс“ се работи по няколко отделни проекта, а около 1930 г. те били обединени в общ. Този проект продължава до 1935, когато по някаква причина е изоставен внезапно.
- И ти смяташ, че това е така нареченият Проект „Грях“?
- Потвърждава го неговото отсъствие - отговори енигмологът. - Защото през 1935 г. архивите на „Лукс“ възвръщат обичайния си обем. Смятам, че човекът, който е махнал тези документи, е запечатал и забравената стая.
- Предполагам, че там според теб са се провеждали тези изследвания?
- Какво друго предположение да направя?
За миг върху лицето на Олафсон се изписа странно изражение. Лоугън веднага го дешифрира: изражението на човек, който току-що е поставил парченце от пъзела на мястото му.
- Какво има? - попита той бързо.
Олафсон не отговори веднага. После се върна в действителността.
- Какво каза?
- Ти се сети нещо. За какво става дума?
Директорът се поколеба.
- О, за нищо. Просто се опитвам да смеля тези твои дедукции. Това е всичко. Да ги подредя в главата си.
- Така ли? Добре, обаче искам да те помоля за услуга. Можеш ли да ми дадеш списък на всички учени, които са работили тук, да речем, от 1930 до 1935 година?
- Списък - повтори Олафсон.
- Както ти казах, имената на всички учени са премахнати от документите. Ако мога да разбера кои са работили тук, може би ще успея да възстановя по обратен път какъв е бил този проект.
- Боя се, че това е направо невъзможно. Нямаме подобен списък и никога не сме имали. Някои хора имат причини да не афишират работата си и престоя си в „Лукс“. Ако някой е готов да включи в трудовата си биография престоя и работата в „Лукс“ - свободен е да го направи.