- Мили боже! - възкликна Лоугън и прекъсна този каталог на ужасите. - Вие не говорите за психози, а за най-ужасното ЛСД-пътуване на всички времена!
- Някога учените смятаха, че ЛСД и шизофренията са свързани - отбеляза Бенедикт и вдигна рамене. - В стаята имаше няколко папки с резултати от ранните опити с ерготаминови производни. Това е било няколко години, преди да бъде синтезиран ЛСД от ерготамин. Обаче моят свръхзвуков интервал е много по-чист.
- По-чист - поклати Лоугън глава, неспособен да прикрие отвращението в тона си. Докато говореше, гласът на Бенедикт укрепваше, блясъкът в очите ѝ стана по-силен. Тя очевидно се гордееше с постигнатото.
- Разбира се, по-чист - натърти Бенедикт. - Нима не искаме чисти и ефективни оръжия? Това е най-чистото оръжие на земята.
- Лора, как... - Лоугън замълча за миг от смайване. - Не виждате ли колко погрешно е това?
- Погрешно? Та аз помагам на своята страна.
- Как по-точно?
- Като ѝ давам нов начин за самозащита. Доктор Лоугън, не гледате ли новини, не виждате ли какво става всеки ден? Нападат ни, и то не само на един фронт, а на много. Ние може да искаме да се борим честно, но нашите противници - не. Стига толкова. С тази технология няма да изгубим войната.
- Нима нямаме и сега достатъчно оръжия? А този ваш уред... вашият уред е жесток. Това е немислимо. Да докараш някого до лудост, може би дори цяла армия, или да ги изпратиш на безкрайно ужасно пътуване... Лора, има причини химическите оръжия да са забранени. Какво ще стане, ако това оръжие бъде използвано? Колко време смятате, че ще мине, докато технологията бъде разкрита и същата тази дяволска артилерия бъде използвана срещу нашите войници?
Лоугън замълча. Минута-две се гледаха безмълвно. Осветлението в мазето отново се поколеба, после пак светна ярко. Най-накрая Бенедикт се завъртя на пети, отвори вратата на лабораторията и закрачи по коридора. Лоугън скочи на крака, изключи диктофона, метна мешката на рамо и я последва.
- Слушайте - заговори той, докато вървяха към вратата. - Вие отказвате да видите истината. Това е напълно човешка реакция. В началото сте мислили - съвсем разбираемо, за несправедливостта, причинена на дядо ви. А оръжие с огромния потенциал на това - може да бъде много ценно. То означава пари.
- Разбира се, че означава пари - съгласи се Бенедикт и спря, за да застане с лице срещу него. – Моят дядо беше блестящ учен. На практика той лично изобрети тази технология, за да бъде накрая маргинализиран, а най-голямото му творение да бъде заметено под килима. Никога не получи признание за своите постижения. А трябваше. Трябваше да получи компенсация. Семейството ми трябваше да получи компенсация. - Тя се обърна и продължи надолу по коридора. - Това е полагащото ми се завещание - каза тя през рамо. - Моето наследство.
- Лора, какво искате да наследите? - попита Лоугън. - Унищожение, лудост и смърт? Слушайте, сигурен съм, че не сте се замисляли сериозно как ще свърши всичко, за вредите, което това изследване може да причини, ако попадне в погрешни ръце. Вярно е - вашият дядо, а след него и вие сте постигнали нещо забележително. Но ако отделите малко време, за да отстъпите назад и да вземете под внимание етичните измерения на положението, ще разберете, че не това е пътят.
Пред тях се показа желязната врата. Докато Лоугън говореше, жената забави ход, най-накрая спря.
- Сбърках - каза тя тихо, без да се обръща. Направи пауза, тънкото ѝ тяло леко се олюляваше. След това закрачи отново.
- Да - каза Лоугън, когато стигнаха до вратата и тя я отключи, набирайки бързо комбинацията на клавиатурата. - Но имайки предвид случилото се с вашия дядо, ви разбирам. Онова, което е станало с него и останалите, е ужасно и срамно. Въпреки това „Лукс“ са били прави да спрат тяхната работа. Сега разбирате ли защо не може да продължите е нея? Защо не може да предадете тези тайни на „Айрънхенд“?
Бенедикт мина през вратата.
- Имах предвид - каза тя, докато набираше другия шифър на панела до вратата, - че сбърках с вас.
Преди Лоугън да успее да направи нещо, вратата се заключи, затваряйки го вътре.
- Беше грешка да се опитвам да ви спася - каза тя през надупчения плексиглас. - Хората бяха прави от самото начало.
Лоугън се вкопчи във вратата и се опита да я бутне, но тя не помръдна. Докато я гледаше, Бенедикт извади мобилен телефон от джоба си и набра някакъв номер.