Лоугън отвори вратата в края на коридора с аварийното осветително тяло и надпис ИЗХОД над нея. На нея самата имаше табелка „Бронстейн“. Хвърли се вътре, затвори и я заключи зад себе си, после бързо огледа наоколо. Това очевидно беше физична лаборатория. Масите бяха покрити със спектроскопи, дигитални стробоскопи, микрогорелки и нещо, което приличаше - наистина странно - на свръхголяма палка за тимпан, заобиколена от кокоша мрежа.
В другия край на лабораторията имаше още една врата. Над нея също светеше надпис
ИЗХОД.
Зад Лоугън дръжката на вратата затрака, докато някой опитваше да я отвори. След това се чу силен тътен. Отвъд помещението имаше къс коридор, чиито стени бяха голи, като се изключи голямата вентилационна решетка, монтирана близо до пода. В края му се издигаше друга стоманена врата.
На стената до нея беше монтиран панел с клавиатура.
Въпреки това той се хвърли напред и опита дръжката, надявайки се въпреки всичко. Вратата обаче се оказа здраво заключена.
Лоугън отстъпи крачка назад, после още една, почти замаян от този лош късмет. Погледна през рамо към другия край на лабораторията и прозореца на вратата, която беше заключил на влизане. Виждаше мъжа в непромокаемото яке да се хвърля срещу нея отново и отново. Тазерът в ръката му бе заменен от автоматичен пистолет. На цевта имаше завинтен заглушител.
Лоугън стоеше там застинал, докато блъскането по вратата продължаваше. В този момент към мъжа се присъединиха останалите и се чуха звуците на застъпващите се гласове. Въпреки това Лоугън още не можеше да помръдне.
Нямаше изход. Беше се озовал в капан.
48.
Лоугън стоеше на прага на отворената врата и оглеждаше лабораторията. В далечния край през бронираното стъкло виждаше тримата мъже, които се опитваха да отворят вратата насила. Разполагаше само със секунди, преди да успеят.
Светлината от лампите на тавана започна да трепка и помрачня; стана отново ярка, после отново отслабна - вероятно цялата сила на бурята сега беше над тях. Когато лампите за пореден път започнаха да светят нормално, огледа отчаяно лабораторията. Ето го телефона, закрепен на стената... в далечния край на лабораторията близо до вратата, която беше заключил. И до мъжете, които отчаяно се опитваха да влязат.
Можеше ли да стигне навреме до него?
Докато стоеше като вкопан в пода, един от мъжете извади пистолета си и се прицели в ключалката. Шумът от изстрела стигна до него като трясък на гръмотевица.
В същия миг втренченият поглед на енигмолога попадна върху странния уред, който беше забелязал по-рано: свръхголямата палка за тимпани. Той се вторачи в него по-внимателно, когато изтрещя още един изстрел. Състоеше се от метално кълбо върху червен пластмасов колан, който приличаше много на лентов кабел от персонален компютър, закрепен към нещо, което имаше вид на електрод с формата на гребен. Цялата тази конструкция беше обгърната от мрежест кафез.
Беше му позната. Вече бе виждал нещо подобно.
Изтрещя трети изстрел. Част от бравата излетя в лабораторията с писъка на рикошет, оставяйки след себе си малка назъбена дупка.
Лоугън се насили да не обръща внимание, докато се беше вторачил в устройството. Къде беше виждал нещо подобно?
И в този момент си спомни. Беше при набирането на зайци за членове на братствата в Йейл по времето, когато тази практика още не беше забранена. Един клуб на електроинженери беше изложил точно същия уред: металното кълбо изригваше искри във всички посоки, изтръгвайки викове и писъци от хората, чиито коси направо щръкваха.
Генератор на Ван де Грааф. Така се наричаше. А този мрежест кафез беше точно като Фарадеевата клетка, както беше предположила Ким Миколос за забралата на костюмите, които висяха в забравената стая. Какво беше казала? Затворено пространство от проводима мрежа, която се грижи волтажът от едната и другата страна да бъде постоянен.
Четвърти изстрел. Този изби остатъка от ключалката и го запрати да се пързаля по пода.
Лоугън мислеше трескаво, ругаейки се за времето, когато като трегокурсник спеше в часовете по физика на доктор Уолъс. Кафезът, който заобикаляше генератора на Ван де Грааф, играеше ролята на защитно устройство. Ако генераторът заработи и кафезът бъде махнат, той бързо ще произведе струпване на отрицателни електрони...
Втурна се към лабораторната маса. Блъсна настрана защитната мрежа и установи, че устройството се захранва от два малки бели кабела и ключ, монтиран в основата. Кабелите водеха до стандартен електрически щекер. Лоугън го вдигна и пъхна в контакта отстрани на лабораторната маса. Нищо не се случи.