Изведнъж Лоугън почувства остра болка в крака над нараненото коляно. Изръмжа инстинктивно, завъртя се и залитна встрани от пътя на следващите изстрели. После спря в мрака, опитвайки се да възстанови дишането си, и зачака. Отново чу гласове: първо силни, после започнаха да заглъхват. Очевидно се отдалечаваха в друга посока. След това настана тишина. Изглежда, че поне засега го бяха изгубили в лабиринта от заешки дупки, на който мазето приличаше.
Но не преди да го наградят с куршум, ако не и нещо по-лошо.
Лоугън освети с фенерчето крака си, за да види раната. Куршумът беше облизал крака му от външната страна на бедрото, разкъсвайки панталоните, през които сега се просмукваше кръв. Знаеше, че заради черната вода, която стигаше до глезените му, преследвачите му няма да могат да го проследят по кървавите следи. Но въпреки това трябваше да спре кръвотечението, за да не загуби още сили. Свали якето и откъсна единия от ръкавите на памучната си риза, след това го уви около ранения крак и го стегна здраво. Облече си якето и пое нататък вече по-бавно заради двете рани на крака.
Залитна в нещо, което очевидно някога е било винарска изба. От двете страни имаше подпори от потъмняло дърво с формата на полукръг. От тавана висяха дебели като въжета паяжини.
Отвъд винарската изба следваше каменен проход със складове от двете страни, които очевидно са били използвани, предвид оформлението на лавиците, за килери или зимници. В края на пасажа лежеше толкова голямо помещение, че слабият лъч светлина от фенерчето не успя да освети другия му край. Това очевидно беше първата кухня на замъка: от едната страна бяха наредени печки, а в една от страничните стени имаше огромно огнище. В него над тринога на верига висеше чугунен казан за готвене.
Лоугън спря и се ослуша. Сега зад гърба му вече не се чуваше плискане на вода от забързани крака.
Той с болка пристъпи напред в хладната, дълбока до глезените вода. В средата на помещението стоеше дъбова маса, покрита с отдавна излезли от употреба кухненски пособия: тежки касапски сатъри, чукове за месо, бъркотия от най-различни дървени лъжици. Лоугън взе един нож за филетиране, пъхна го внимателно под колана на панталона си, след което продължи нататък.
Най-накрая стигна до далечната стена. Беше се надявал да намери изход и дори стълбище, което да води до равнището на мазето, но тук нямаше нищо, като се изключи странния на вид метален шкаф, вграден в стената. Той се обърна бавно, осветявайки във всички посоки с фенерчето си, но стана ясно, че единственият вход за кухнята е този, през който беше минал преди малко. Сърцето му се сви.
Когато завърши кръга, лъчът светлина се върна върху шкафа пред него. Докато го осветяваше, осъзна, че не прилича твърде на шкафовете, които беше виждал. Щом хвана дръжката и отвори вратата, разбра какво има пред него: кухненски асансьор.
Насочи лъча във вътрешността му. Той освети подобна на кутия дървена рамка, може би деветдесет сантиметра на метър и двайсет, която висеше свободно в тухлената шахта, подобно на гюлето на коминочистач. На пода на асансьора лежаха няколко чинии, покрити с дебел слой прах. Той тихо ги премести във водата около краката си.
Между дървената рамка на кухненския асансьор и тухлената шахта висеше дебело въже. Лоугън го хвана с една ръка и дръпна.
Нищо не се случи.
Стисна фенерчето със зъби, хвана въжето с две ръце и дръпна по-силно. Този път асансьорът леко се повдигна.
Лоугън погледна през рамо. Гласовете се чуваха отново, вече по-близо, отколкото преди малко.
Насочи пак вниманието си към кухненския асансьор. Щеше да се побере в него. Обаче веднъж вътре, дали ще има достатъчно сили, за да го вдигне нагоре в комина?
В тавана на кухненския асансьор имаше капак. Лоугън погледна надолу към импровизирания си турникет и остана доволен, че раната не кърви много. Наведе се, за да се напъха в тесния асансьор, и болка прониза ранения му крак. Той бутна капака да се отвори и погледна нагоре. Шахтата се издигаше на може би седем метра и половина до тухлен покрив, където свършваше с дървена макара, около която беше навито въжето.
Седем метра и половина. Това щеше да го изведе покрай мазето чак до първия етаж.
Гласовете бяха още по-близо. Лоугън затвори вратата на асансьора, протегна се нагоре и успя да се плъзне през отвора на тавана. Седна на покрива на кухненския асансьор с кръстосани крака въпреки болките в коляното и раната. После затвори капака, преди вътре да е покапала кръв.