Пулър-старши кимна и се намръщи.
— Изглежда, нещата са сериозни, офицер. Много съм разтревожен.
— Мога ли да го прочета, сър?
Баща му се поколеба. От погледа му личеше, че не е много сигурен кой стои пред него.
— Ще разрешите ли да го прочета, генерале? — настоя Пулър.
— Тук, отдолу — отвърна баща му и потупа възглавницата си. — Много ме разтревожи.
— Може ли, сър?
Баща му кимна и се надигна до седнало положение.
Пулър отмести възглавницата и вдигна отворения плик с назъбени краища. Адресът беше изписан с печатни букви. До болницата на ветераните, до баща му. Пощенското клеймо беше от Парадайз, Флорида. Мястото му звучеше познато. Погледна името на подателя в горния ляв край на плика.
Бетси Пулър Саймън. Ето защо градчето ми е познато.
Това беше леля му, сестрата на баща му. По-възрастна от него с почти десет години. Съпругът й се казваше Лойд Саймън и беше починал преди много години. По онова време Пулър беше на мисия в Афганистан. Спомни си, че баща му беше драснал няколко реда, за да му съобщи новината. Оттогава насам се беше сещал за леля си изключително рядко. Не знаеше защо. Но сега изведнъж тя получи цялото му внимание.
Беше написала писмо, което беше разтревожило баща му. Може би трябва да разбера защо, каза си Пулър. Надяваше се, че не става въпрос за изгубен домашен любимец, неплатена сметка или, не дай си боже, повторна женитба на старицата, която съобщава радостната вест на брат си.
Не, това последното беше изключено.
Измъкна единичния лист от плика и го разгъна. Беше от плътна скъпа хартия с изящен воден знак. След още пет години със сигурност вече нямаше да се произвеждат такива. Кой в днешно време пишеше писма на ръка?
Концентрира се върху разлетия ръкописен текст, който изпълваше листа. Беше изписан със синьо мастило, което изпъкваше много добре на кремавата хартия.
Писмото съдържаше три абзаца. Пулър ги изчете внимателно, два пъти поред. Най-отдолу леля му беше написала „С много обич, Джони. Бетси“.
Джони и Бетси?
Това изведнъж превърна баща му в почти нормален човек.
Почти.
Вече разбираше защо старецът се е разстроил от писмото. Защото беше ясно, че и леля му е била разстроена, когато го е писала.
Нещо ставаше в Парадайз, Флорида. Нещо, което не й харесваше. Писмото не предлагаше подробности, но написаното пробуди любопитството на Пулър. През нощта се случвали странни неща. Хората не били такива, каквито изглеждали. Имала чувството, че нещо не е наред. Не назоваваше имена, но писмото завършваше с молба за помощ. Не от брат й.
Тя изрично подчертава, че се нуждае от моята помощ.
Леля му сигурно беше разбрала, че е военен следовател. Най-вероятно от баща му, но може би и сама. Професията му не беше тайна за никого.
Сгъна писмото и го прибра в джоба си. Погледна към баща си, който беше заковал очи в малкия телевизор, прикрепен на стената посредством метална стойка. На екрана течеше предаването „Вярната цена“ и Пулър-старши изглеждаше искрено заинтригуван от него. Освен 101-ва дивизия този човек беше командвал в боя армейски корпус от пет дивизии с близо сто хиляди отлично обучени бойци. Но това не му пречеше да гледа с интерес някакво шоу, в което участниците се опитваха да отгатнат цените на разни стоки за всекидневна употреба и да получат онази от тях, чиято цена са познали.
— Може ли да задържа писмото, сър? — попита Пулър.
Очевидно доволен, че синът му се е появил по негова заповед, възрастният човек се успокои и загуби интерес към него. Той само вдигна ръка и му направи знак, че е свободен.
— Разреши проблема, офицер. Очаквам да докладваш след изпълнението на задачата.
— Ще дам най-доброто от себе си, сър.
Въпреки че баща му изобщо не го гледаше, той стегнато отдаде чест, завъртя се на пети и тръгна да си върви. Направи го, защото при предишната визита буквално избяга, обзет от гняв и отвращение, докато баща му продължаваше да крещи след него. Ала старецът явно беше забравил този инцидент. Както и много други неща. Но в съзнанието на Пулър остана колкото ясен, толкова и грозен спомен.
Този път обаче баща му се обади в момента, в който протягаше ръка към бравата.
— Погрижи се за Бетси, офицер. Тя е голяма работа.
Пулър се обърна и срещна втренчения му поглед. Леденосините очи изведнъж бяха възвърнали предишния си блясък. Очевидно беше напуснал територията на „Вярната цена“.