Водата също беше уникална. Вече разбираше защо са нарекли тази ивица Емералд Коуст — Изумрудения бряг. Спокойното море приличаше на огромна тепсия, пълна с блестящи зелени камъни. Дъската, на която отбелязваха състоянието му, беше оцветена в жълто, което означаваше леко вълнение със средна степен на опасност. Но той нямаше никакво намерение да плува.
Третата и последна фаза от обучението му в Школата за подготовка на рейнджъри беше проведена именно във Флорида. Но не в Парадайз, а сред блатата на Слънчевия щат, които бяха пълни с алигатори и отровни змии — най-вече мокасини, гърмящи и коралови. Пулър не си спомняше в радиус от двеста километра в онзи район да е виждал красавици по бански с чанти „Гучи“. А инструкторите бяха по-лоши дори от змиите и безмилостно гонеха рейнджърите от единия до другия край на блатистата територия.
Погледна летовниците, които седяха под сини чадъри или се изтягаха върху хавлиите си. Никога през живота си не беше виждал накуп толкова много голи дупета и жени по монокини. На всичкото отгоре значителна част от тях не бяха в най-добрата си физическа форма, което би трябвало да ги накара да се пооблекат.
Загорял спасител наблюдаваше морето от вишката. По-надолу друг негов колега пришпорваше моторна триколка по мокрия пясък.
Хубав живот, стига да можеш да си го позволиш.
Пулър извърна глава към ясното небе, постоя малко под горещите лъчи и стигна до заключението, че времето му за слънчеви бани е изтекло. Армията не одобряваше безделието, независимо дали си в отпуск или не.
Той се върна при колата, почисти краката си от пясъка и обу мокасините си. Покрай него бавно мина патрулка с надпис „Парадайз — ПУ“ на вратите, украсен с превиващи се под вятъра палми. В нея имаше две ченгета.
Шофьорът беше як мъж с бръсната глава и слънчеви очила. Той намали скоростта, огледа колата на Пулър и му кимна.
Пулър му отвърна, питайки се какво ли иска да му каже. Във всички случаи беше препоръчително да си в добри отношения с местната полиция, включително и когато колите й са изрисувани с палми.
Партньорът на дебелия се оказа жена, която също го огледа през слънчевите си очила. Блондинка на трийсет и една-две. За разлика от колегата си тя не му кимна, а просто извърна глава, подхвърли нещо и патрулката потегли.
Пулър ги изчака да се отдалечат, после влезе в корвета и запали двигателя. Адресът на леля му вече беше вкаран в джипиеса. Машинката беше категорична, че до там са точно пет минути път.
Пет минути път, без да има никаква представа какво го очаква.
Като в боя. С тази разлика, че в боя имаше колеги и подкрепления.
Тук обаче беше соло.
След премеждията в Западна Вирджиния, където също бе отишъл сам, тази стратегия започна да му изглежда леко дразнеща.
Ако имаше късмет, Бетси Саймън щеше да му отвори лично и да го покани на чаша студен чай.
8
Той беше истинска находка за ландшафтната компания, защото беше силен за трима и се задейства като машина още от първия си работен ден.
След като избяга от плажа в нощта на двойното убийство, той насочи крадения велосипед към един не толкова живописен квартал на Парадайз. Там го чакаше квартира с предплатен за месец наем и добре зареден хладилник. Всъщност тя представляваше една стаичка четири на четири с малък кухненски бокс, но въпреки това се явяваше най-просторният дом в досегашния му живот. Чувстваше се истински щастлив, че я има. Остана затворен в нея в продължение на няколко часа. Нахрани се, възстанови водния баланс на организма си и проми раните си. След което се зае да обмисля следващите си ходове.
Повечето от обитателите на този квартал караха древни пикапи или коли с износени гуми и пушещи двигатели. Останалите се придвижваха с велосипеди или вдигаха палец пред автомобилите на по-състоятелните си съседи, за да стигнат там, накъдето са се запътили. Нощем районът беше опасен. Навън излизаха само онези, които се ползваха с протекциите на някоя от двете банди, контролиращи тази част на Парадайз. Тя се намираше далече от морето и туристите с фотоапарати. Тук живееха жени и мъже, които подстригваха трева, почистваха басейни, перяха дрехи и подреждаха жилищата на богатите си съграждани.
Той си позволи да излезе след залез-слънце, колкото да потвърди ангажимента си с една от най-големите ландшафтни компании в района. Мениджърът обяви решението си да го вземе на работа веднага след като огледа внушителната му фигура. По обратния път се сблъска с четирима млади членове на една от местните банди, гордо наричащи себе си dueños de la calle, или „кралете на улицата“.