Стана и се приготви да тръгва за работа.
9
Пулър спря корвета до тротоара и насочи поглед към къщата на леля си. След кратко колебание реши, че „Залез край морето“ е подходящо име за този квартал.
Къщата беше хубава и солидна, на два етажа, с гараж. Старата дама бе напуснала живота му далеч преди той да постъпи в армията. Отначало живееше в Пенсилвания заедно със съпруга си Лойд. Пулър помнеше, че се бяха преместили във Флорида преди двайсетина години, след като Лойд се пенсионира.
Почти не поддържаха кореспонденция помежду си. Брат му обаче й пишеше най-редовно. Но после Боби попадна в затвора, баща им превъртя и Пулър загуби всякаква връзка с Бетси Саймън — жената, която беше най-важният човек през детството му.
Той остана в колата още няколко минути, за да огледа обстановката. Спретнат квартал с хубави къщи и палми в дворовете. Но без луксозните имения, край които беше минал, преди да стигне тук. Те бяха досами океана, с огромни басейни, високи огради и автомобили от класата на „Бугати“ и „Макларън“.
Пулър никога нямаше да спечели много пари. Но не спираше да рискува живота и здравето си за сигурността на Америка. Това определено не се ценеше колкото способността да трупаш милиарди на Уолстрийт за сметка на обикновените граждани.
Но при леля му всичко изглеждаше наред. Къщата й беше голяма и добре поддържана, със спретнат и редовно поливан двор. По всяка вероятност тя разполагаше с пари да изживее спокойно старините си.
Уличката беше пуста. Не се виждаха нито минувачи, нито коли. Явно по това време хората предпочитаха сиестата пред жегата навън. Пулър погледна часовника си. Наближаваше един по обед. Слезе от колата, прекоси уличното платно и почука на входната врата.
Нищо.
Той почука още веднъж и огледа близките къщи. Искаше да провери дали някой не е разпънал антените на обичайното съседско любопитство. Не забеляза никого и отново почука.
Пак нищо. Не се чуваха никакви стъпки.
Той пристъпи към гаражната врата и надникна през стъклото. Вътре беше паркирана една сравнително нова тойота камри. Запита се дали леля му все още шофира, после направи опит да вдигне вратата, която обаче се оказа заключена. Вероятно е автоматична, помисли си той. Едва ли възрастен човек като нея ще вдига и сваля тежката гаражна врата всеки път когато пожелае да шофира.
Приближи се към оградата. Високият ръст му позволи да надникне над нея. В средата на задния двор се виждаше малък фонтан.
Опита портата, ала тя също беше заключена. Но бравата беше елементарна и бързо отстъпи пред сръчните му манипулации. Бутна я и се насочи към фонтана. Първото нещо, което забеляза, беше дълбоката вдлъбнатина в почвата край каменната облицовка на пълното с вода корито. Наведе се да я разгледа и почти веднага откри още една, на около метър от първата и успоредна с нея. Очите му се извъртяха по посока на фонтана. Някой беше изключил помпата на водата, която би трябвало да блика от горната му част и да пада в басейнчето под нея.
Пулър се наведе да огледа дъното. Нещо беше разместило декоративните камъни. Част от тях бяха струпани така, че разкриваха бетонната настилка. После той забеляза отчупената каменна плоча, паднала в основата на овалната стена. Повърхността й беше зацапана с нещо тъмно.
Кръв ли е това?
Той се отпусна на колене и огледа релефа около къщата. Отново обърна внимание на успоредните вдлъбнатини в пръстта. Дали не бяха оставени от проходилка? Около тях не се виждаха следи от стъпки. Но тревата беше жилава и сравнително суха и трудно би задържала такива. Отново насочи вниманието си към басейна. Беше съвсем малък — шейсет сантиметра дълбок, с радиус под два метра. Ниска каменна стена задържаше водата.
Пулър огледа плочите, търсейки още следи. Нямаше кръв. Косми и късчета плът също липсваха. Приближи се още малко и се наведе над прозрачната вода. Отново обърна внимание на разместените камъни, после се изправи и имитира как би паднало изгубило равновесие тяло. Едната ръка опира тук, другата малко по-нататък. Коленете също допринасят за разместването на камъните. Мислено коригира нещата, допускайки наличието на проходилка. После сравни пантомимата си с това, което виждаше. Нещата не съвпадаха напълно, но камъните със сигурност бяха разместени.