Леля му лесно би могла да се обърне по гръб и да вдигне главата си над водата — разбира се, ако е била в съзнание. Но ако по някакви причини бе изгубила съзнание и бе останала с лицето надолу, шейсетте сантиметра бяха напълно достатъчни, за да се удави. Смъртта би настъпила бързо.
Пулър въздъхна и поклати глава.
Навсякъде ми се привиждат престъпления, рече си той. Вземи се в ръце, Пулър.
Нямаше никакви доказателства, че леля му е мъртва или ранена. Май щеше да се окаже, че пълзи насам-натам из напечения от слънцето заден двор, търсейки доказателства за въображаемо престъпление. Така става, когато човек си вади хляба с криминални разследвания. Можеше да си представи всяко престъпление, ако се налагаше.
А също и когато не се налагаше.
Една крачка назад беше достатъчна, за да получи потвърждение на подозренията си. Тук наистина се беше случило нещо необичайно.
В тревата се виждаха две успоредни черти, наподобяващи миниатюрни железопътни релси. След внимателен оглед на останалата част от ливадата установи и други такива. Пулър отлично знаеше какво означава това. Беше се натъквал на него и друг път.
Насочи се с бързи крачки към задната врата и натисна бравата, но вратата се оказа заключена. Очевидно леля му държеше на мерките за сигурност. Но ключалката се оказа най-обикновена и Пулър се справи с нея за по-малко от петнайсет секунди. После влезе и затвори след себе си.
Вътрешното разположение на къщата беше елементарно. Дълъг прав коридор, от двете страни на който бяха наредени стаите. Вътрешна стълба към спалните, които очевидно бяха разположени на горния етаж. Но предвид напредналата си възраст леля му вероятно обитаваше предимно приземния етаж.
Оказа се, че спалнята й се намира след пералното помещение и стаята за телевизия. Най-после се озова в просторната дневна, която беше свързана с кухнята. Помежду им имаше тухлен плот.
В обзавеждането преобладаваха тропическите мотиви. До една от стените имаше газова камина, въпреки че дори през зимата температурата в района рядко падаше под десет градуса. Но той добре разбираше желанието на леля си да топли старите си кокали, без да се налага да цепи дърва, след дългите снежни зими на Пенсилвания.
Забеляза клавиатурата на алармата до входната врата. Зелената лампичка показваше, че не е включена — факт, който вече му беше известен след отварянето на задната врата. Дневната беше отрупана със снимки, повечето стари. Купчини от тях бяха по рафтовете, шкафовете и малките масички. Пулър се зае да ги разглежда една по една и скоро откри няколко, на които бяха с баща му и брат му, облечени в парадни униформи. Разбира се, в компанията на леля Бетси. Последната от тях беше направена непосредствено след като Пулър постъпи в армията. Запита се кога бе започнало разпадането на семейството, но не успя да открие отговора. Имаше доста снимки и на Лойд, покойния съпруг на Бетси. Беше малко по-нисък от нея, с жизнерадостно лице. На една снимка бяха само двамата. Лойд беше с униформата, която беше носил по време на Втората световна война, а Бетси се кипреше в мундир на Женския армейски корпус. Начинът, по който се гледаха в очите, беше доказателство за тяхната любов от пръв поглед — ако такова нещо изобщо съществуваше.
Отвън долетя някакъв шум.
Пулър се приближи до прозореца и отмести завесата. Един пръст, както винаги. След завръщането си от Близкия изток избягваше да се разкрива повече — както във физическо, така и в емоционално отношение. Правеше го само когато беше абсолютно наложително.
Патрулката спря до тротоара и шофьорът изключи двигателя.
Без сирена, без сигнални светлини. Явно двойката ченгета вътре бяха предпочели тихото промъкване. В следващия миг слязоха от колата, огледаха пустата улица и се насочиха към входната врата с пистолети в ръце.
Някой от съседите ги беше алармирал за появата на Пулър.
Мъжът беше същият плешив дебелак, който беше спрял до него в центъра на градчето. Партньорката му беше с пет сантиметра по-висока от него и изглеждаше в по-добра форма. Той беше як и широкоплещест от кръста нагоре, но с тънки крака. Прекалено много коремни преси и недостатъчно клякания. Приличаше на ветеран от армията, но Пулър си даваше сметка, че може и да греши. Може би го подведе снизходителното кимване, с което го беше удостоил при първата им среща.
Дебелият държеше 9-милиметровия си пистолет странно и дори непрофесионално, сякаш се беше учил от екшън героите по телевизията или на театрална сцена. За разлика от него жената се справяше много по-добре — държеше оръжието спокойно и с тренирана лекота, правилно разпределила тежестта на тялото си върху двата крака, с леко подгънати колене и извит торс, за да стесни максимално фигурата си като мишена. Приличат на професионалист и аматьор, появили са на участие в някакъв турнир, помисли си Пулър.