Силно се надяваше, че ако леля му е мъртва, разследването не е поверено на плешивия дебелак, който излъчваше некомпетентност.
След кратък размисъл Пулър реши, че е най-добре да съкрати неизвестността, главно поради опасението, че дебелакът ще вземе неволно да се простреля. Извади една снимка от рамката й и я пъхна в джобчето на ризата си. После отвори входната врата и излезе навън под яркото слънце на Парадайз.
10
— Не мърдай!
Заповедта дойде от жената.
Пулър се подчини.
— Ръцете на главата! — добави партньорът й.
— Да не мърдам или да си сложа ръцете на главата? — попита Пулър. — Не мога да направя и двете, а не искам да бъда гръмнат погрешка.
Униформените се приближиха. Единият отляво, другият отдясно.
Пулър забеляза, че жената гледа ръцете му, докато мъжът беше заковал очи в неговите. Жената беше права. Той не можеше да убива с очи, но в замяна на това беше в състояние за част от секундата да извади оръжие и да натисне спусъка. Без очите му изобщо да помръднат.
— Ръцете на тила с преплетени пръсти! — заповяда тя. — После лягаш по корем с разтворени крака и лице към земята!
— Отзад на колана имам М11 в кобур — каза Пулър. — А документите и служебната ми значка са в предния джоб на панталоните ми.
Ченгетата допуснаха грешката да се спогледат. Пулър спокойно би могъл да ги гръмне през двете секунди, които им бяха необходими за това. Но той се сдържа, давайки им шанс да доживеят залеза.
— Какво, по дяволите, е М11? — попита мъжът.
— Армейската версия на „Зиг Р228“ — каза жената, изпреварвайки отговора на Пулър.
Той я огледа с нов интерес. Беше висока около метър и седемдесет, с прибрана на тила руса коса. Стройна стегната фигура, сигурни движения на танцьорка, здрави ръце.
— Ако ми разрешите бавно да бръкна в джоба си, ще ви покажа значката и личните си документи — добави той.
Този път жената не погледна партньора си.
— Коя част? — попита тя.
— Седемстотин и първи отряд, Куонтико, Вирджиния — бързо отвърна той.
— ОКР или ВП?
— ОКР. На длъжност СС.
Тя изпревари въпроса на партньора си и преведе:
— Старши следовател.
— Била си в армията? — погледна я с любопитство Пулър.
— Не аз, брат ми.
— Мога ли да извадя документите си? — попита той.
— Много бавно — предупреди мъжът и пръстите му се стегнаха около ръкохватката.
Погрешен ход, помисли си Пулър. Стискането на оръжието увеличава с над трийсет процента шансовете за грешка. Но в момента не му беше до изчисления, защото имаше реална опасност този тип да го гръмне, без да иска.
— Само с два пръста! — добави жената. — Другата си ръка дръж на главата. — Гласът й беше твърд и спокоен. Това му хареса. За разлика от своя партньор тя отлично владееше нервите си.
Пулър извади с два пръста документите си. Най-напред служебната карта, а след това значката. Едноокият орел на ОКР върху значката не можеше да се сбърка.
Двете ченгета се приближиха достатъчно, за да поемат документите. Това стори жената, докато мъжът продължаваше да го държи на мушка. Лично той би предпочел да бъде обратното, защото мъжът беше достатъчно скован и объркан, за да натисне спусъка погрешка.
Тя вдигна очи, сравнявайки снимката с оригинала.
— Добре — рече. — А сега ще прибера оръжието ти, докато изясним нещата.
— Кобурът е отзад на колана ми.
Тя го заобиколи, а партньорът й продължаваше да се цели в него.
Ръцете й ловко опипаха крачолите му. После Пулър усети как повдигат ризата му и измъкват пистолета. Секунда по-късно тя отново се изправи пред него, хванала оръжието му с два пръста за дулото.
— Получихме сигнал за незаконно проникване — поясни тя. — Какво търсиш тук?
— Това е домът на леля ми Бетси Саймън — отговори той. — Дойдох да я видя. Никой не ми отвори и реших да мина отзад.
— Доста път си бил, чак от Вирджиния — промърмори партньорът й и продължи да държи пистолета си насочен в главата на Пулър.