— Накарай го да прибере пищова — подхвърли Пулър, обръщайки се към жената. — Иначе като нищо ще стане някоя беля.
— Свободно, Бари — изкомандва тя. — Документите му са автентични и вече няма оръжие… Джон Пулър значи — промърмори тя. — А Бетси Саймън е твоя леля?
Той кимна и присви очи в опит да разчете служебния бадж на униформата й, но слънцето му попречи.
— А вие сте?
— Полицай Ландри — отвърна тя и му върна документите. — Черил Ландри. А партньорът ми е полицай Бари Хупър.
— Случайно да имате представа къде може да е леля ми?
Ландри хвърли нервен поглед към колегата си, който не убягна от вниманието на Пулър.
— Отзад се натъкнах на някои интересни неща — бързо добави той. — Да не й се е случило нещо?
— Защо мислиш така? — подозрително го изгледа тя.
— Доста странни следи около фонтана и по тревата наоколо. Сякаш някой е използвал носилка. Предполагам, че с нея е пренесен човек. Може би леля ми?
— Бяхме първите, които се отзоваха — тихо отвърна Ландри.
— На какво?
— Жената, която живее тук, се е удавила в малкия басейн отзад — побърза да обясни Хупър.
Партньорката му сбърчи вежди, погледна го укорително и промърмори:
— Съжалявам, агент Пулър. По всичко личи, че е било нещастен случай.
Пулър мълчеше, опитвайки се да смели неочакваната новина. От една страна, не беше изненадан, но от друга, му се искаше да не е разбрал правилно и жертвата да се окаже друга жена, а не собствената му леля.
— Ще ми обясните ли какво се е случило? — попита той.
— В момента реагираме на подаден сигнал за незаконно проникване, а нарушителят си ти! — сопнато отвърна Хупър. — Нямаме никакво намерение да си бъбрим с теб. Отдавна трябваше да ти щракнем белезниците и да ти прочетем правата!
— Той е прав — добави Ландри, гледайки го право в очите. — Изобщо не знаем дали Бетси Саймън, в чиято къща те заварихме, наистина е била твоя леля.
— В джобчето на ризата ми има снимка — отвърна Пулър. — Взех я от дневната й.
Ландри измъкна снимката и я разгледа.
— Направена е преди доста години — поясни Пулър. — Но ако някога сте виждали леля ми, със сигурност ще признаете, че не се е променила много. Самият аз съм си горе-долу същият — разбира се, с няколко бръчки повече. А на гърба са изписани имената ни.
Ландри погледна гърба на снимката и я подаде на Хупър.
— Това е той, Бари — промърмори тя.
— Все още не съм сигурен в нищо — мрачно отвърна партньорът й.
Пулър прибра снимката и сви рамене.
— Ами тогава да вървим в участъка и да изясним нещата. И без това възнамерявах да се отбия там, след като приключа с огледа.
— Вече ти казах, че старата дама е паднала във фонтана и се е удавила — изръмжа дебелото ченге. — Сто процента нещастен случай.
— Потвърден от съдебния лекар? — подхвърли Пулър.
— Още не знаем — поклати глава Ландри. — Но резултатите от аутопсията съвсем скоро ще бъдат готови.
— Било е нещастен случай — държеше на своето Хупър. — Жената е паднала във фонтана и се е удавила. Направихме много подробен оглед.
— Непрекъснато повтаряш едно и също — изгледа го Пулър. — Може би за да убедиш сам себе си, че е истина, а?
— Наистина прилича на нещастен случай, агент Пулър — обади се Ландри в очевиден опит да защити колегата си. — Разбирам, че е трудно да се приеме подобна трагедия, но се случват и такива неща. Особено с възрастни хора.
— Флорида е пълна с такива — добави Хупър. — Всеки ден мрат като мухи.
Пулър се обърна да го погледне, а след това направи крачка към него, сякаш за да подчертае разликата във височината помежду им.
— Не е така — рече.
— Какво не е така? — объркано го изгледа Хупър.
— Имам предвид сравнението с мухите. За твоя информация ще добавя, че в двайсет и пет процента от случаите аутопсиите показват различни причини за смъртта от тези, които се струват очевидни на всички.
— По-добре да тръгваме към участъка — примирително се обади Ландри. — Там ще изясним всичко.
— С вас ли ще пътувам, или да ви следвам с моята кола? — попита Пулър.
— Нямаш друг избор, освен да използваш патрулката — отсече Хупър, изпреварвайки партньорката си. — Окован с белезници и с прочетени права.