Хупър го насочи към стола пред една врата с матово стъкло, върху което беше изписано Хенри Бълок, началник на полицията. Ландри почука два пъти.
— Влез — долетя дрезгав глас отвътре.
Жената полицай изчезна в кабинета, а Хупър остана при него.
Пулър въздъхна и се огледа. Вниманието му беше привлечено от прехвърлили четирийсет мъж и жена, може би защото единствено те изглеждаха разтревожени сред това море на ред и спокойствие. Седяха пред бюрото на мъж с черен панталон и бяла риза с навити до лактите ръкави. С вратовръзка в убити тонове. От кльощавия му врат висеше служебен бадж, скрит в ламинирана карта.
Успя да долови само откъслеци от разговора, който се водеше там. „Разходка късно вечерта…“, „Нанси и Фред Стороу…“
Жената час по час докосваше носа си с книжна салфетка, а мъжът гледаше дланите си. Служителят зад бюрото тракаше по клавиатурата си и издаваше съчувствени звуци.
Вратата насреща се отвори и Пулър беше принуден да прекъсне наблюдението си. В коридора се появиха Ландри и още един човек, който вероятно беше началникът на полицията.
Хенри Бълок беше висок малко под метър и осемдесет, с широки рамене и яки ръце, които изпъваха до пръсване униформата му. Добре оформеното коремче оказваше върху нея доста по-силен натиск от мускулите. Тялото му беше по-съразмерно от това на Хупър, тъй като краката му също бяха яки, макар и скрити в обувки с изненадващо малък номер. Човекът наближаваше шейсет, с изтъняла сива коса, дебели вежди, сплескан нос и обветрена кожа. Бръчките по челото му бяха толкова дълбоки, че му придаваха постоянно намръщен вид.
Ако носеше друга униформа, Пулър вероятно щеше да се закълне, че пред него стои някогашният му сержант-инструктор.
— Пулър? — строго попита намръщеният началник.
— Аз съм.
— Влизайте. Ти също Ландри. А ти, Хуп, ще изчакаш в коридора.
— Но, шефе… — възрази дебелото ченге. — Аз също участвах в ареста.
Бълок спря и се обърна.
— Няма арест, Хуп — изръмжа той. — Все още не. Ако се стигне дотам, ще те уведомя.
От тези лаконични фрази Пулър разбра, че Бълок е схватлив мъж, който отдавна е преценил полицай Хупър. После си даде сметка, че човекът стои и го чака и може би на това се дължеше намръщеното му изражение. Скочи на крака и изтича покрай него, най-после успял да се освободи от желязната хватка на дебелото ченге.
— Стой тук и чакай, Хуп — подхвърли през рамо той. — После ще се разправяме с теб.
12
Влязоха в кабинета и Ландри затвори вратата.
Помещението беше с правоъгълна форма, някъде около четири на два и половина метра. Обзавеждането беше спартанско, в хармония с характера на обитателя си.
Бълок се настани зад дървеното бюро и махна на Пулър да седне на единствения стол срещу него. Ландри остана права, вляво от него.
Пулър седна и погледна очаквателно началника на полицията.
— В момента ви проверяваме кой сте и защо сте тук — поясни Бълок.
— А ще може ли да огледам местопрестъплението, след като ме проверите?
— Няма такова! — гневно го стрелна Бълок.
— Технически погледнато, може би, но нещата могат да се променят.
— На колко години беше леля ви?
— На осемдесет и шест.
— Според рапорта е използвала проходилка. Пада, удря си главата и се удавя. Много съжалявам за случилото се. Преди време моята баба също се удави. Получи припадък във ваната. И тя беше стара. Случват се такива неща. Никой нищо не можа да направи. Сега случаят е същият. Не бива да се чувствате виновен.
— Потвърдена ли е смъртта от удавяне? — попита Пулър, пропускайки последното изречение покрай ушите си.
Не получи отговор и добави:
— Ако Флорида е щат като всички други, в графата „причина за смъртта“ на смъртния акт трябва да пише нещо. В противен случай хората стават нервни.
— Има вода в белите дробове, което означава, че се е удавила — отвърна Бълок. — Съдебният лекар направи аутопсията още снощи. Доколкото си спомням, медицинският термин беше…
— Асфиксия — довърши вместо него Пулър. — Може ли да видя заключението?
— Не може. Тези документи се предават само на близките, и то след съответната съдебна заповед.