— Аз съм й племенник.
— Така твърдите вие. Но дори наистина да сте й племенник, аз тълкувам дефиницията „близки“ само като членове на семейството.
— Тя няма такива. Съпругът й е починал, а най-близкият й роднина лежи в болницата за ветерани на щата Вирджиния. За съжаление, не разполага с достатъчно умствен капацитет, за да се справи с това. А леля ми нямаше деца.
— Съжалявам, но нищо не мога да направя — отвърна Бълок. — Никога не съм се отнасял нехайно към правото на покойниците да почиват в мир.
— Но се отнасяте нехайно към вероятността да е била убита, така ли?
— Изобщо не ме интересуват инсинуациите ви! — сопна се Бълок.
— А няма ли да потърсите контакт с кръвните й роднини? — невинно попита Пулър.
— Вече работим по въпроса. Претърсихме къщата й, но не открихме полезна информация. А вие трябва да разберете, че това е Флорида. С много възрастни хора, които умират. В момента издирваме роднините на още четирима покойници, но аз не разполагам с много хора.
— Заключението на съдебния лекар сочи причината за смъртта, но не и какво е довело до нея. В него не пише нищо за начина, по който леля ми се е озовала във водата.
— Паднала е.
— Това не е факт, а предположение.
Ландри се размърда, понечи да каже нещо, но предпочете да запази мълчание.
Пулър забеляза това, но не реагира. Надяваше се, че по-късно ще има възможност да поговори с нея без присъствието на началника й.
— Така е — кимна Бълок. — Но тук става въпрос за добре обмислено професионално предположение, базиращо се на фактите.
— Дори професионалното и добре обмислено предположение си остава догадка — поклати глава той. — А аз съм тук заради едно писмо, което получихме неотдавна.
Той извади плика от джоба си и го подаде на Бълок. Ландри пристъпи към бюрото и започна да чете над рамото на шефа си.
Бълок приключи пръв, сгъна листа и му го върна.
— Това писмо не доказва нищо — обяви той. — Ако получавах по долар за всяко твърдение, че около поредната старица се случва нещо странно, щях да се пенсионирам като милионер.
— Наистина ли? — изгледа го Пулър. — В такъв случай ще ви трябват поне един милион изтрещели старици, нали така? Но населението на Парадайз възлиза едва на единайсет хиляди четиристотин петдесет и седем души. Видях табелата. Тоест, ако искате да се пенсионирате, ще се наложи да наемете доста луди старици.
Бълок понечи да отвърне, но в този момент се включи факсът на шкафчето зад гърба му. Той издърпа листа и започна да чете, като не спираше да поглежда към Пулър.
— Е, вие наистина сте този, за когото се представяте — обяви след секунди той.
— Радвам се, че получихте потвърждение.
— Ландри казва, че работите в армейското ОКР.
— Вярно е. Вече шест години съм следовател. Преди това бях обикновен рейнджър с пушка на рамо.
— Аз пък съм началник на полицията в това градче повече от петнайсет години. А още петнайсет преди тях обикалях улиците като патрул. Нагледал съм се на убийства и нещастни случаи. Особено на вторите.
— Пропускам ли нещо? — вдигна глава Пулър. — Има ли някаква причина да не разследвате този инцидент? Ако не ви стигат хора, аз съм на вашите услуги. Имайте предвид, че подобно на вас, съм се натъквал на много убийства и нещастни случаи. За съжаление, в армията те са всекидневно явление. Разследвал съм много случаи, които на пръв поглед изглеждат инциденти, но после се оказват нещо съвсем различно.
— Не вярвам да сте по-добър от нас — каза Бълок.
— Може би не съм. Но защо не се уверите с очите си? Случаят изисква справедливо разрешение.
Бълок разтърка лицето си, после решително тръсна глава.
— Е, мисля, че това беше всичко. Съжалявам за загубата ви, ако наистина ви е била леля. Но ви предупреждавам да не приближавате собствеността й без надлежното разрешение. Следващия път със сигурност ще бъдете арестуван.
— Как по-точно да извадя такова разрешение?
— Говорете с адвоката й. Може би ще ви помогне. И вероятно ще ви вземе няколко хиляди долара.
— Не познавам адвоката й. Ще ми позволите ли да вляза в дома й и да потърся сведения за него?
— Не и без надлежното разрешение — отсече Бълок.
— Значи опираме до проблема с кокошката и яйцето, така ли?
— Тя е ваша роднина, по дяволите! Или поне така твърдите.