Той опита една и остана смаян.
— Това е невероятно вкусно!
Човекът се изчерви от гордост.
— След толкова години би трябвало да ми е дошло до гуша от сладкарството, но истината е, че още си го обичам. Вече не ми е занаят, но с удоволствие приготвям по нещо за себе си и приятелите ми.
— Включително и за Бетси?
— О, да. И за Лойд, докато беше жив.
— Значи сте тук от доста време, така ли?
— Преселих се три години след Бетси и Лойд. Наистина съм тук от доста време. — Човекът остави чашата си на масата и добави: — Не мога да ви опиша колко мъчно ми стана, когато почина. Беше прекрасен човек, истински приятел. Грижеше се за мен, беше първа при всички общински инициативи. И Лойд беше същият.
— Такава си беше тя — кимна Пулър. — Винаги готова да помогне.
— Много ми е разказвала за брат си, вашия баща. Генерал-лейтенант, армейска легенда.
— Да — кратко отвърна Пулър. Не обичаше да говори за баща си. — А знаете ли дали е имала адвокат?
— О, да. Същият, до чиито услуги прибягвам и аз. Казва се Грифин Мейсън, но всички му викат Гриф. Много добър адвокат.
— Занимава ли се със завещания?
— Всеки адвокат във Флорида се занимава с попечителство и недвижими имоти — кимна Сладкиша. — Най-вече със собствеността на възрастни хора. От това най-много печелят.
— Имате ли адреса му?
Сладкиша издърпа чекмеджето на вградената масичка до хладилника и му подаде една визитка.
Пулър я погледна бегло и я прибра в джоба си.
— Значи вие открихте тялото й, така ли? — подхвърли той. — Ще ми разкажете ли какво се случи?
Сладкиша се облегна назад. Червендалестото му лице стана тъжно, а в ъгълчетата на очите му проблесна влага.
— Обикновено не ставам рано, защото открай време съм си нощна птица — започна домакинът. — Аз съм на седемдесет и девет, четири-пет часа сън са ми напълно достатъчни. Ще дойде ден, когато само ще спя. Както и да е… Сутрин изпълнявам един малък ритуал — пускам Сейди в задния двор, сядам на верандата за първото си кафе и преглеждам вестника. Все още съм абониран за част от местната преса, както повечето възрастни хора наоколо. Но ползвам и интернет, разбира се. Смея да твърдя, че съм доста добър за годините си, но все пак предпочитам да държа новините в ръцете си.
— В колко часа я открихте? — попита Пулър.
— Някъде към единайсет. Не мога да бъда съвсем точен, защото оттогава все пак изминаха няколко дни. Седях си на верандата и изведнъж забелязах, че вратата на Бетси е отворена. От верандата всичко се вижда много добре. Помислих си, че това е странно, защото Бетси никога не излизаше преди обяд. Тя имаше тежка остеопороза, която измъчваше гръбнака й. Дори с проходилката се придвижваше много трудно, да не говорим за мъките й при ставане от леглото.
— Разбирам — кимна Пулър. — Помагаше ли й някой?
— Да. Едно много добро момиче, Джейн Райън. Идваше три пъти в седмицата, накъде към девет сутринта. Първо оправяше къщата, а след това помагаше на Бетси да стане и да се облече.
— Защо само три пъти седмично?
— Предполагам, че по този начин Бетси искаше да запази част от своята независимост. А и помощница на пълен работен ден струва доста скъпо. На практика здравната осигуровка не покрива изцяло тази услуга дори и за хора, които са в много по-тежко състояние от Бетси. Тя не се оплакваше от безпаричие, но хората от нашето поколение са скромни в своите харчове. Джейн помага и на мен. Идва два пъти седмично.
— Вие ми изглеждате съвсем добре — отбеляза Пулър.
— О, тя изпълнява разни поръчки и разхожда Сейди, когато ме няма. Освен това е страхотна масажистка и много ми помага за ръцете, които са се изкривили от годините месене на тесто.
— Разполагате ли с координатите й?
Сладкиша отвори чекмеджето и му връчи поредната визитка.
— Имам стотици такива — поясни той. — Тук, във Флорида, хората ги раздават като бонбони. Възрастните са най-добрите клиенти на фирмите за услуги. Всеки от нас вече се нуждае от помощ за едно или друго, което трябва да се свърши.
— Ясно. Да се върнем на събитията от онази сутрин.
— Ами отидох до оградата и от там я повиках. Не получих отговор, затова заобиколих и почуках на предната врата. Не очаквах да стане и да хукне да ми отваря, но се надявах, че ще ме чуе. Спалнята й е на първия етаж.