Сладкиша млъкна и се облегна назад, очевидно разстроен и натъжен от това, което беше разказал.
— Тя много ще ми липсва — прошушна след известно време той.
— Видях, че в гаража й има кола — отбеляза Пулър. — Тя шофираше ли?
— Не бих казал — поклати глава домакинът. — Отдавна не съм я виждал да изкарва колата.
— Но е била в състояние да шофира, така ли?
— По-скоро не. Краката й бяха слаби, не беше наред и с рефлексите. Да не говорим, че беше прегърбена и изпитваше силни болки. — Човекът замълча, после вдигна глава. — Но сега си спомням, че все пак излезе. Случи се един ден преди да я открия във фонтана. Но зад волана беше Джери.
— Кой е Джери?
— Джери Еванс, собственик на малка таксиметрова компания. Аз също съм ползвал услугите му. Дойде да вземе Бетси някъде около шест следобед и я върна половин час по-късно.
— Кратко пътуване — отбеляза Пулър. — Случайно да знаете докъде?
— Знам — кимна Сладкиша. — Попитах Джери и той ми каза, че я закарал до една пощенска кутия в центъра. Искала да пусне писмото си лично.
Нямаше съмнение за кое писмо става въпрос.
— Но защо не го е пуснала в кутията, която е точно отсреща? — попита той.
— Защото от нея прибират пощата много рано. Джери каза, че онази кутия се опразва последна и пощата потегля още същата вечер.
Изпраща писмо и малко след това е мъртва, помисли си Пулър.
Без да чака подкана, Сладкиша извади поредната визитка от чекмеджето и му я подаде.
— Благодаря — прибра я Пулър. — Леля ми имаше ли навик вечер да излиза сама в задния си двор?
— Обичаше да седи на пейката край фонтана, но обикновено денем, заради слънцето. За през нощта не знам. Нямах представа какво прави след залез-слънце. Но по принцип си лягаше много по-рано от мен. Аз обичам да се мотая из къщата, а и често излизам. Може би няма да повярвате, но тук хората под осемдесет се възприемат като „младежи“, които редовно излизат и се забавляват.
— Забелязахте ли нещо подозрително вечерта, преди да я откриете във фонтана? Хора, шум, някаква суматоха?
— За съжаление точно тогава бях на гости при приятели, които живеят в другия край на града. Прибрах се късно, всичко изглеждаше нормално.
— Как беше облечена, когато я открихте? С пижама или с нормални дрехи?
— С нормални дрехи.
— Това навежда на мисълта, че може би е умряла предишната вечер. Още преди да си легне.
— Възможно е — колебливо кимна Сладкиша.
— А да е споделяла с вас нещо, което я тревожи? Имам предвид последните няколко дни преди смъртта й.
— Какво например? — любопитно вдигна глава Сладкиша.
— Всичко, което ви се е сторило необичайно. Име, събитие… Или нещо, което е видяла, може би през нощта?
— Не — решително поклати глава Сладкиша. — Наистина ли е имала поводи за безпокойство?
— Мисля, че да — бавно отвърна Пулър. — При това съвсем основателни.
18
Седнал в наетата кола, Пулър се обади на съдебния лекар Луиз Тиминс, а след това и на адвоката Гриф Мейсън. Активно практикуващ медик, Тиминс се оказа заета с пациенти до шест следобед, а Мейсън не беше в кантората си. С докторката се разбраха за среща в седем в едно от близките кафенета, а на адвоката остави съобщение да му се обади.
След това се свърза с таксиджията Джери, който потвърди думите на Сладкиша и добави:
— Стори ми се уморена и разтревожена.
Пулър прекъсна връзката и се замисли върху казаното от Сладкиша. Раменете сковани, ръцете в нормално състояние. Вкочаняването започваше от горе надолу и след това се разпростираше към крайниците, а после изчезваше по обратния път. Но при Бетси смъртта не беше настъпила толкова отдавна, че процесът да приключи.
Зае се да изчислява предполагаемия час на смъртта. Писмото бе пуснато в шест следобед, а мъртвото й тяло бе открито в единайсет на следващата сутрин. Не допускаше, че е умряла веднага след като се е прибрала от краткото пътуване до пощенската кутия. Най-вероятно смъртта бе настъпила по-късно вечерта. Скованите рамене свидетелстваха, че вкочаняването е започнало съвсем скоро. Това означаваше, че Сладкиша е открил тялото й някъде между дванайсет и четиринайсет часа след настъпването на смъртта. Поради жегата и влагата във Флорида, които несъмнено бяха ускорили разлагането, той спокойно можеше да допусне, че този срок е бил още по-кратък, но в момента важното беше, че разполага с часова рамка, върху която да базира разследването си.