Беше много красива жена. Това обясняваше самодоволната усмивка на мъжа зад кормилото на спортното мазерати. Сякаш искаше да подчертае, че тази красота е негово притежание.
Тръсна глава да прогони тези мисли, осъзнавайки, че е допуснал грешка.
Беше зяпал жената няколко секунди по-дълго от необходимото. Зад гърба му се разнесоха стъпки и някой го хвана за ръката.
— Хайде, мърдай! — заповяда строг мъжки глас.
Обърна се. Зад него стоеше един от пазачите със слушалка в ухото. Спираловиден кабел водеше към устройство, скрито на колана под якето му. Въпреки жегата всички охранители бяха облечени с якета. Под които криеха пистолетите си.
— Веднага! — изръмжа мъжът, вдигнал глава към лицето му. — Не си тук да се наслаждаваш на гледката, а да бачкаш!
Той побърза да се подчини. Можеше да види сметката на този фукльо с един-единствен саблен удар в гърлото, но нямаше смисъл. Подобен акт би провалил плановете му, при това окончателно. Но той беше сигурен, че скоро ще дойде неговото време.
Погледна жената за последен път. Беше се обърнала леко на една страна. Недостатъчно, за да се видят голите й гърди, но почти.
Тя също го гледаше. Всъщност не беше много сигурен, защото очите й бяха скрити зад слънчеви очила. Неволно се запита защо жена като нея би обърнала внимание на мъж като него.
Отговорът на този въпрос със сигурност би му докарал неприятности.
20
Пулър седна на леглото и се огледа. Стаята не беше нищо особено. Под, врата, прозорец, тоалетна. Двойна вътрешна врата, водеща към съседната стая. Беше отсядал и на по-добри места, но по-лошите бяха значително повече.
През тънките стени се чуваха най-различни звуци. Включително разговори на висок тон, макар и с неразбираеми думи. На стълбите се беше разминал с неколцина от обитателите на пансиона, които го изгледаха подозрително. Може би беше единственият бял тук.
От тези погледи и съпровождащия ги шепот Пулър стигна до заключението, че вероятно ще има проблеми с част от тези хора — в случай че изразят недоволство от присъствието му в сградата. Нямаше желание да се стига до крайности, но със сигурност щеше да е готов да ги посрещне.
Разопакова малкото дрехи, които носеше, и погледна часовника си. Разполагаше с още време до срещата с Луиз Тиминс. Адвокат Мейсън все още не се обаждаше. Реши да пообиколи района, тъй като не обичаше да се задържа в хотелските стаи, независимо дали бяха като тази тук или някоя в „Риц“.
Не че някога щеше да отседне в „Риц“. Не и на разноските на Чичо Сам.
Излезе и заключи вратата след себе си, въпреки че не носеше нищо, за чието изчезване би съжалявал. Асансьорът беше в дъното на коридора, но той го подмина и пое надолу по стълбите.
Сградата съвсем не беше в добро състояние, а това означаваше, че и асансьорът е калпав. Засядането за неопределено време в тясната кабинка изобщо не влизаше в плановете му.
Чу гласовете, преди да види хората. Мъжки и женски. Плюс още един, по-тъничък, вероятно на дете.
Отвори вратата, зад която се разнасяха гласове, и влезе. Оказа се, че вътре има трима мъже, момиче на около шестнайсет и момченце на около пет. Единият от мъжете беше латиноамериканец, другият чернокож, а третият — бял. Много добре, каза си Пулър. Винаги беше предпочитал разнообразието, когато се налагаше да озаптява дребни бандити.
Латиноамериканецът притискаше момичето към стената, очевидно против волята му. Чернокожият държеше момчето, което се мяташе в ръцете му и се опитваше да го удари, а белият се беше изправил пред момичето с разхлабен колан и разкопчаваше панталона си. Намеренията му бяха повече от ясни.
Очевидно ставаше въпрос за нещо старо колкото света. Насилието на мъжа срещу жената.
Когато вратата се отвори, белият дори не се обърна.
— Махай се, по дяволите! — изръмжа той. — Веднага!
Пулър остави вратата да се захлопне зад гърба му и огледа издутия заден джоб на насилника. Най-глупавото място за пистолет, но този с полусвалените гащи явно си беше тъпак.
— Нямам такива намерения — спокойно отвърна той. — А ти си затегни колана, защото нещата няма да се развият, както си ги намислил.