Трябваше да се придържа към убеждението, че всичко в писмото на леля му е истина. Ако се бе натъкнала на нещо, а замесените хора са научили, те имаха всички основания да ликвидират Бетси Саймън. От което следваше, че Пулър щеше да има удоволствието да им плати за стореното. Или чрез дълъг престой в затвора, или като им осигури преждевременна раздяла със света на живите.
Разгледал всички варианти, оформили се след началото на разследването, той слезе от колата и пое към брега по дъсчената пътека. Наближаваше шест и половина, но мястото на срещата му с Тиминс беше съвсем наблизо. Реши да стигне до там по пясъка и да помисли още малко под акомпанимента на разбиващите се в брега океански вълни.
На плажа все още имаше доста хора. Някои от тях практикуваха спортно ходене със смешни движения на ръцете и краката, други просто се разхождаха, хванати за ръце. Трети бяха извели кучетата си и им хвърляха фризби и топки за тенис, за да ги разиграят.
Пулър закрачи напред. Очите му се местеха от океана към дъсчената пътека и обратно. Някои части на Парадайз действително отговаряха на името му и бяха райски. Но за краткия си престой той вече беше успял да открие, че по-голямата част от градчето е безкрайно далече от рая.
Интересно място, рече си той.
После забеляза какво става в далечината и ускори крачка. Не знаеше дали то има нещо общо със смъртта на леля му, но в момента го интересуваше всичко необичайно, което се случваше в Парадайз.
22
Най-напред Пулър забеляза полицай Ландри, а след това Бълок. Хупър не се виждаше никъде.
После забави ход, зърнал метални заграждения, върху които беше опънато синьо платнище. Веднага разбра какво означава това. В присъствието на полицията подобни покрити заграждения най-често криеха човешки трупове.
Спря на трийсетина метра и внимателно огледа обстановката. Ландри стоеше на крачка от двойка, която вече познаваше. Бяха същите хора, които зърна в участъка. Мрачни и разтревожени. В главата му бавно изплуваха имената, които те бяха споменали.
Нанси и Фред Стороу.
Излезли и изчезнали. Нещо, което май често се случваше в Парадайз. Сега въпросът беше дали и двамата се намират под платнището или само единият от тях.
Пулър извърна поглед към водата. Приливът беше в пълен ход. Дали той беше изхвърлил тялото или телата?
Не можеше да си представи, че някой ще остави нарочно два трупа тук. Нямаше как да стане. Никой не изхвърляше трупове на плажа посред бял ден. В момента наближаваше седем вечерта. Отново насочи вниманието си към водата.
Приливът. Нямаше какво друго да бъде. Съмняваше се, че труповете ще са в добро състояние. Продължителният престой във водата ги променяше по ужасен начин.
Отново погледна към двойката. Жената ридаеше, облегната на рамото на мъжа. Ландри стоеше неловко на крачка от тях с бележник в ръка.
Бълок беше заел позиция в близост до загражденията, поклащаше глава и ритмично почукваше с пръсти по кобура на колана си. Сякаш изпращаше сигнал за помощ.
Не бяха очертали периметър, но хората предпочитаха да стоят на разстояние.
Пулър се насочи към Бълок, спря на крачка от него и го изчака да вдигне глава.
Шефът на полицията направи жест да го спре, но после го позна и пристъпи към него. Черните му обувки се подхлъзваха по ситния пясък.
— Какво търсиш тук?
— Просто реших да се поразходя — отвърна Пулър. — Какво става?
— Става официално разследване, което не мога да обсъждам с цивилни лица! — отсече шефът на полицията.
— Аз не съм цивилно лице.
— За мен си точно това.
— Един или два трупа?
— Моля!? — Бълок се приведе напред и в очите му се появи подозрение.
— Там, зад загражденията — спокойно поясни Пулър.
— Приливът ли ги изхвърли?
— Какво знаеш, по дяволите?
— Нищо. Но вие издигате заграждения на плажа, а наблизо плаче жената, която видях по-рано днес в участъка. Вероятно беше дошла да съобщи за изчезнал човек или хора. Нещата просто съвпадат. За нещастен случай ли става въпрос?