— Виж какво, Пулър! — изръмжа началникът на полицията. — Най-искрено те съветвам да хванеш първия самолет и да се пръждосваш по дяволите!
— Благодаря за съвета, но Парадайз все повече ме пленява. Започвам да разбирам защо и вие обичате това място.
Бълок се завъртя кръгом и се отдалечи. Изпод черните му обувки излиташе пясък.
Един униформен полицай се приближи към двойката отвъд загражденията и това даде възможност на Ландри да се освободи и да тръгне към него.
— Какво ти каза шефът? — попита тя.
— Помоли ме да се включа в разследването и да помогна с опита си за разкриване на това престъпление. А за капак на всичко ме покани довечера на чаша бира.
— Бълок не пие бира — усмихна се Ландри. — А и без това не ти вярвам.
— Повикахте ли съдебния лекар? — попита Пулър и кимна към синьото платнище.
— Всеки момент ще бъде тук.
По всичко личеше, че уговорената му среща с доктор Тиминс ще бъде отложена.
— Няма да те разпитвам за подробности, защото не искам да ти създавам проблеми с Бълок — промърмори той.
— Благодаря.
— Къде е партньорът ти?
— Ами… — проточи с неудобство Ландри. — Натъкна се на малък проблем…
— Да не би да е повърнал при вида на трупа?
Тя отмести поглед, но от изражението й пролича, че е познал.
— Имам доста голям опит с трупове, изхвърлени от океана — добави той.
— Как така? Мислех, че служиш в армията, а не във флота.
— Няма да повярваш на какво се натъква човек, който служи в пехотата. Освен това повечето армейски бази са разположени в близост до вода.
— Съмнявам се, че началник Бълок ще се съгласи.
— Наясно съм, че не би ме допуснал, но въпреки това ще опитам. А ако ти самата имаш нужда от помощ, не се колебай да ми се обадиш. Неофициално, разбира се…
— Благодаря за офертата. Ние нямаме отдел за криминални разследвания, в който да работят цивилни агенти. Цялата работа се върши от нас. Ако е прекалено много, можем да се обърнем за помощ към окръжната или щатската полиция.
— Това ми звучи като план — кимна Пулър.
— Докъде стигна с разследването на смъртта на леля си?
— Все още доникъде.
— Нали ще ме информираш, ако откриеш, че не става въпрос за нещастен случай?
— Дадено.
— И няма да се правиш на Шерлок Холмс?
— Никога не съм си търсил белята.
— Но понякога тя те намира, нали?
— И това се случва. Между другото, отседнал съм в „Сиера“.
— Не бих казала, че районът е сред най-добрите.
— И аз мисля така, но просто не мога да си позволя най-добрите райони. Впрочем трудно мога да си представя, че осемдесет долара на вечер е евтино. Дори когато ти подхвърлят и някаква закуска.
— Какво да ти кажа… Това е Парадайз.
— Ще ми разкажеш ли повече за това райско кътче?
— Например?
— Сигурен съм, че се сблъсквате с обичайните проблеми. Имате ли банди?
— Официално не, но в действителност да.
— Тогава какво означава „официално не“?
— Парадайз е туристическа дестинация. Тази част на Флорида се посещава от милиони туристи годишно, а много от тях избират именно Парадайз. Това е причината официално да твърдим, че нямаме банди и тем подобни.
— Ясно. А какъв е неофициалният ви проблем с тях?
— Става въпрос за един малко необичаен хибрид. Тук отсъства типичното етническо и расово разделение. Нямаме обособени чернокожи банди срещу латино банди или скинари.
— Искаш да кажеш, че тукашните банди са смесени, така ли? Браво на вас!
— Защо питаш? — развеселено го погледна тя. — Случило ли се е нещо?
— Нищо, което да заслужава внимание. Предполагам, че престъпността е ограничена в по-бедните райони, нали?
— Да — кимна Ландри. — Главно битовата престъпност и междугангстерските войни. Докато по очевидни причини обирите се срещат главно в по-богатите квартали.
— Там има повече за крадене — кимна Пулър.
— Именно. Но истински богатите хора разполагат с надеждна охрана. Някои използват цивилни ченгета, а други наемат охранителни фирми, които работят много професионално.
— Пред очите ми се разкрива един съвсем различен Парадайз — отбеляза Пулър.
— Такова е положението навсякъде, където големите пари се сблъскват с бедността.